На шантави стопани – шантави кучета се падат! Старият Рико, царство му кокалено, обичаше да си похапва зелени джанки от дървото.
Стоях и дебнех да се запозная със странностите на мъничкия тропанчо и го хванах!!! Обикаля си нашия небрежно, души тук-таме, пъха си муцунката навсякъде и хоп – измъкне от панера за зеленчуци една глава лук! Викам си – ще да я е сбъркал с топката си… ама не! Гризе нашия лук, та пушек се вдига. Старателно си я обели – разхвърля люспите по двора, а лютата, бяла част започна да изчезва мистериозно в черното му тумбалаче 
Иначе крачетата му започнаха да се изправят – справяме се успешно с рахита. Хапченца, рибено масло (благодаря Нийли за идеята) и най-трудното – държим го кльощавичък, милия… По цял ден се разправяме с любимия – аз скришом му давам по някое лакомство, а той като ме хване и започва да ми се кара. Знам, че е прав – трябва да оздравее, ама ми е жал пък!
А какъв е сладкар… По цял ден обикаля двора и прави торти. Кака Блу – сладки да яде пред него 
Започнахме и с обучението – почти се е научил да сяда – опитвам се и с жестове да го командоря… Но все пак си е още бебе, лесно изгубва интерес и хуква след поредната глава лук. Нови снимки нямам, щото любимия не заредил батериите на камерата, но обещавам – в най-скоро време ще демонстрирам кучешкото лукоядене…
Шегичка.
