Ужасно много обичам да чета детски лафове. И Деничеро и Блу и да не се обиждат другите, но и техните ги чета 🙂

Напоследък щерката на колежката ми е доста продуктивна откъм подобни изцепки, та не се сдържах и с любезното й съдействие и съгласие пускам няколко подобни:

  1. Баба й я гледа вкъщи, влиза в тоалетната, вратата е с голямо матирано стъкло, а малката Ванеса се взира през него.Бабата, излизайки с поучителен тон:

Не бива така да гледаш хората докато са вътре!

Ама аз тука не виждам хора – видях само една баба!

2. Мамо, ти знаеш ли, че бабите са един вид допълнителни майки!

3. Ванеса обича солети с билки. Докато стоят в сладкарницата решава да отиде сама да си ги купи:

Може ли едни солети с рецепта!

Тук изражението на продавачката е всъщност кулминацията!

4. – Аз сега съм на 4-ри и съм в градината. После ще ходя на училище – нищо че е трудно… После ще трябва да ходя на работа… И после да раждам…

5. – Мамо, ако ти беше русалка, щеше да ме родиш и аз щях да бъда русалка.

6. Записват я в детската градина. В коридора има клетка с някаква птичка. От вратата на една стая се разнася глас:

Пепи, там ли си?

Ванеса услужливо отговаря:

Няма я, ама има едно пипи!!!

Сигурно има и други, за които не се сещаме, а и неминуемо ще се зародят нови… Така че дали да не номерирам заглавието?..

Понеделник сутрин! Кошмар… след Трифон Зарезан! Още    по-голям кошмар!

Искате ли да го превърнем в ужасен кошмар?

Трябва ви едно гадинче като това на комшиите отгоре!  От 6 и половина сутринта дъни чалга!!!!

А!?

Не го издържах! Първо се раздумках по стената!!!

После дирекшън по нощница се качих и раззвънях на вратата им! Не ми отвориха, но поне спряха подобието на музика!  За  първи път се случва – Господи, дано да е за последен!!!

Днес ми дойде на ум, че да влезеш да шофираш автомобил в тежки зимни условия е като да влезешв клетката на див звяр. Защо ли?

  1. Трябва да си достатъчно мотивиран да го направиш – да си убеден, че е необходимо;
  2. Подхождаш с необходимата доза уважение.
  3. Без резки движения!!!

Та такива ми ти работи…

Май пак трябва да започвам с факта, че напоследък съм разредила доста писанките тук… Става ясно, че съм в черна дупка – и емиционално и… всякак си… Майчице, колко многоточия! Сега е ред на удивителните!!! Наличието им в излишек имаше връзка с влошено ментално здраве… май 😉

😀 Шегичка.
Та – мисълта ми беше за разните му пожелания, късмети и т.н. Няма пък да сложа многоточие, колкото и да ми е ще 🙂 Ще слагам усмивки 😀
Наскоро ходих на един рожден ден. Познавам отдавна рожденика и съответно, съобразявайки се с вкусовете му избрах книга. Надписах я според разбиранията му и се усетих, че толкова думи са отлитнали на вятъра…
Всеки път, когато подготвям късметите за Нова година, ги стихоплетствам, но помня толкова малко от тях. Сега ще сложа тук няколко (колкото помня) за да останат за поколенията 😀
1. „И предници и задници
При майстор „Матадор”
И гуми из зад граници
Създават Ви комфорт.”
Написано за конкретен човек, съответно фирма (хи-хи човекът фирма). След години, когато му се наложи да прави рекламно изречение в едно Русенско радио се ядосах, че не е използал точно този късмет за рекламата.
2. „На ученичките с големи __ци
Ще им пишат все шестици!”
Верно е!  Тук слачам от онова изчервеното емотиконче (blush)
3. „Ужким студенКи, пък как топлят?!”
Правописът е нарочен! Е, какво? не е ли вярно!?

И идва ред на надписът на книгата.

4. „Здраве, щастие и вино
Гаджета от холивудско кино!
Да пребъдат твоите идеи
Светът да бъде без евреи
Туй желаем го двамина
_____ и Ивелина”
😀 Струва си да се запомни, нали!

Боже Господи!
Няма да правя подробна класация по повод търсенията в блога ми, но това си плаче да бъде написано: „Патешко жълто течение”! А!?
Едно време, когато работех в едно русенско вестниче събирахме всеки един брой на вестника в папка. Та на тази точно папка каквахме „Течение”. Звучеше ужасно странно като кажеш на колежката си: „Подай ми течението”  🙂
Ами гадно си е да го чуеш: Бяло ли е? Жълто ли е?
Ами това патешко-жълтото? А?

Аз, че съм си блонди – факт!
Но, чак пък толкова… Правя си рингтон от една песничка на лапата (лаптопа). Експортирам си го в МРЗ формат и решавам да си го кача на талфончиту 😉 Синия зъб на лапата не ще за проработи… Не успявам да инсталирам софта на самсуняка, така че да успея с USB калебарката… И ми идва гениалната идейка да го прехвърля през SD слота… е да, ама… ядец! Write protected!!! Ам сия?!?!
Блъскайки се известно време с неизвестния проблъм 😉 се сещам за вездесъщите дискети… Те нали едно време имаха една джвачка, дето предпазваше срещу запис… заглеждам се в „облеклото” на миниатюрничката карта, дето благодарение на нея влиза в лапата и що да видя – същата работа, само че в умален вариант…
На кой да му дойде наум в русата главица…
Ето я и песничката… Не ми се смейте – аз си я харесвам!!!

Някога, дали вече всъщност не е много отдавна, ужасно обичах да получавам писма. Отделен е въпросът, че ме мързеше да пиша, но получаването… ах трепетното очакване около пощенската кутия… Беше си страхотно преживяване.
Офтопик: караха ме да пиша писма на баба и дядо (родителите на баща ми) живеещи на другия край на България. И досега мога да си ги цитирам наизуст: Ние сме добре, при нас времето е хубаво, а как е при вас 🙂  Сигурно възрасните хора са се радвали на детските ми буквички и нарисуваните ръчички.
Та, ако някой друг ме изпревареше на пощенската кутия и донесеше писмото в къщи, винаги ме караха да клякам. Не съм се съпротивлявала и си бях свикнала. Сигурно е било доста разпространена практика, защото днес, като се заговорихме в офиса всички потвърдиха клякането за получаване на писъмце. 🙂

Не си спомням откога не съм номирала истинско писмо в пощенската кутия – само сметки и хартиен спам.

Та сега как стои въпросът с електронната поща: Навремето клякахме – сега кликаме.