Празници са. Лятото е към края си. Емо Чолаков предвижда разкошно време през четирите почивни дни. Идеален момент за разходка до планината. Организираме се на време. Търсим, проучваме и резервираме двуфамилна къщичка във въпросния ПАРК ХОТЕЛ (гръмко звучи, нали). Негативните коментари из форумите си обясняваме с факта, че на българина не можеш да му угодиш… ту млякото горещо, ту пък друго нещо😉
Искат ни капаро – ОК. Пристигаме. Четири човека сме, а ни искат само една лична карта за регистрация. Как успяват да попълнят адресните карти на останалите трима души – мистерия и загадка! Със самото пристигане предплащаме за четири нощувки, включващи закуска и вечеря на блок-маса. (смешка: в сайта им думичката е написана по два различни начина: „блоГ маса” и „блоК маса” – какво пък все единият ще е верен).
За да сме честни, трябва да отбележа, че мястото е красиво, паркчето е приветливо, има басейн и джакузи… Но дотук. Неподдържано е. Стаите са занемарени, бойлерът в банята тече. (млякото горещо). И да си дойдем на думата: що за идиот трябва да си, че да не можеш да преброиш масите в ресторанта и да сложиш знак за равенство с броя на стаите!?!? Закуската и вечерята са под час. Идва уреченото време и се започва едно препускане за да си заемеш маса в ресторанта. Едната вечер се оказахме без маса! Ние и една много симпатична двойка. Поставих спокойно на персонала проблема, като предложих и разрешение: да извадят една маса на терасата, където имаше две свободни пейки, но не би! Собственикът, когото разпознах по снимката от брошурата беше заел една маса, заедно с вероятно негови гости. Покри се като шушумига и отказа да съдейства. Персоналът ни нареди да чакаме, защото нямало било да притеснява останалите гости, като сложи допълнително маса. Ха сега познайте кое беше по-притеснително за гостите – моят скандал или ако на мястото, където така или иначе вече имаше две пейки беше добавена една маса!?!?
Хубава работа, ама арменска! Не ми дреме, че фамилията на собственика е Халваджиян и по стените висят снимки на небезизвестната ТВ фамилия и Сие. Като предлагаш услуга срещу заплащане и държиш да ти се предплаща изпълни си и твоите обязаности точ в точ!!!
Постинга ще кача в нета, вероятно когато се прибера, щото и от обещания интернет няма помен! Ще си добавя и моите негативни впечатления към другите, на които не обърнах внимание, уви!
За завършек защо ли ми идва на ум онази крилата фраза на Димитър Попов, която ще перефразирам: За Бога, за Дявола, за всичките 40 мъченици и светии, братя, не ходете в хотел Мара Гидик!

Който не шофира, той не прави нарушения, санкционирани от „органите на реда“. Факт! 

Та значи… През ноември ми направиха глоба с фиш за невключени светлини. 20 левчета… Е, ОК – сбъркала съм – ще си платя глобата и ще внимавам. Платих си я в задължителния 7-дневен срок през „най-близката пощенска станция“, цитирам надписа от бланката на фиша. Хубаво, че в къщи си имам добросъвестен архивар, който прибира и пази всякакви „непотребни листчета“! Ако не беше той, със сигурност щях да изхвърля отрязъка. 

И така до вчера, когато бивам сюрпризирана с писъмце от НАП. Я, викам си, това ще да е извлечение от осигурителния ми доход за миналата година. Поемам писмото с усмивка и хубаво предчувствие. Блажени верующите! Добър ден: Имате неплатена глоба с фиш, която ако не заплатите в 7 дневен срок ще ви бъде наложен запор на заплата, имущество, ще ви овалят в катран и патешки пера. 

Събрах бяс на глутница озверели улични кучета и набрах телефона оставен за справки. Заповядайте да изясните случая и да представите документа. Казвам: Аз съм си изпълнила обязаностите точ в точ – вие елате да си го вземете!!! Като компромисен вариант ми бе предлжено да го сканирам и пратя на мейл: Да бе, да! При платена сума и документ при тях, не могат да се оправят, та с електронна поща ли!?! Събрах кураж и мъничкото ми останало търпение и сутринта в 8.30 се строявам, първа кипра, пред главния портал… Щото аз нали съм на работа от точно този час, но казвам си – хайде – ще закъснея мъничко. Колко мъничко ли? Аз може и да съм на работа от толкова, но държавните служители, подчинени на министъра Дянков са от 9!!! Точно в 9 бивам допусната да се кача до 215 стая, където младо усмихнато девойче ми пожелава „Добро утро”… Оптимистка!!! Подавам документите мълчаливо, а в отговор ми подават друг лист със заявление (щото вече не се пишат молби), в което аз се моля да си оправят те грешките! Мълчанието ми свърши! Поисках да ми бъде изведено писмо, с което да удостоверят, че съм им представила документ за платена глоба, за да съм сигурна, че въпросът е приключил. Девойчето ме препрати при началничката си в 218 стая – явно подозиращо, че с мен няма да му е лесно. Отивам при началничката и чинно обяснявам случая (този път „Добро утро” нямаше). Писмо не могат да ми изведат. Що бе, питам аз?

–         НИЕ ТУК ОТ ДОКУМЕНТИ НЕ РАЗБИРАМЕ! ТОВА Е РАБОТА НА КАТ!

–         Вие сте институцията, оторизирана да събира неплатените глоби на КАТ! ЗА чий ……. сте тук тогава? Ако вие не разбирате от документи, тогава кой? Аз разбирам и ви ги представям!!! – повиших тон и вкарах няколко нецензурни думички.

В крайна сметка не ми беше представен документ, с който да изчистят катрана и перата от егото ми. Помолих се в заявлението, но пък си взех входящия номер и копие от него. Усмихнатото девойче пък ми сподели, че забележете От 1000 издадени глоби от КАТ 995 пристигат в НАП като неплатени и нещо в системата на КАТ е сбъркано!

На излизане попитах в какъв срок ще бъда уведомена, че случаят е приключил? Смяяяяяях… НАП такава практика нямат. Тъй като отново съм спазила 7 дневния срок няма да бъде заведена преписка по моя въпрос. Само при заведена такава те пишат писма и уведомяват недобросъвестните нарушители.

Прекръстих се… Що не вземат да сложат по една икона на входа на НАП, КАТ, НОИ… та като влизаш да се кръстиш за късвет, а като излизаш за да призоваваш Всевишния и всичките му светии, да не ти се налага отново да попадаш в лапите на институциите!?

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински….

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.

– Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

– Лъже! Там е адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

 За всички, които не изоставят приятелите си!

– Не мога да разбера как вечер заспиваш толкова бързо!?
– Ще ти кажа тайната си: мечтая… 🙂
– Аз не мога да мечтая!
– О, аз ще те науча! Много е лесно!!! Затваряш си очите и си представяш хубави, понякога невъзможни неща… Моменти, които искаш да ти се случат. Знаеш ли, понякога дори се смея на представите си🙂 Тогава заспивам още по-лесно!
– При мен е обратното. Не мога да мечтая, защото моите мечти се превръщат в планове за бъдещето, обмисляни стъпка по стъпка… А това съвсем ме разсънва.
Свивам рамене и си мисля, колко е хубаво да можеш да мечтаеш!

От няколко месеца обмислям този постинг. Какво са 15 години любов? Какво са, когато са половината от живота ти? Какво би искал да направиш? Какво би могъл да направиш! Какво би направил? По 2!!! (Препратка към Хайтов)

Не съм се заблуждавала, че ще е  лесно. Нищо, че 15 години се подготвях. Подготвях се за НЕГО!

И все пак е хубаво. Хубаво е да знаеш, че някой мисли за теб. Хубаво е да се погрижиш, някой да се чувства добре, заради това, че ти си се погрижила за него.

Но той ще се грижи през остатъка от животаси за ВАС! И както се пееше в някаква песен „ да видиш погледа на децата си в неговите очи” (не е чалга, обаче не се сещам коя е)!

Чувала съм думите, че женското сърце е „Определение за безкрайност, т.е. в него винаги има място за още един”.

В момента в моето има място само за двама.  Единият от тях е безкрайност!!!

На шантави стопани – шантави кучета се падат! Старият Рико, царство му кокалено, обичаше да си похапва зелени джанки от дървото.

Стоях и дебнех да се запозная със странностите на мъничкия тропанчо и го хванах!!! Обикаля си нашия небрежно, души тук-таме, пъха си муцунката навсякъде и хоп – измъкне от панера за зеленчуци една глава лук! Викам си – ще да я е сбъркал с топката си… ама не! Гризе нашия лук, та пушек се вдига. Старателно си я обели – разхвърля люспите по двора, а лютата, бяла част започна да изчезва мистериозно в черното му тумбалаче🙂

Иначе крачетата му започнаха да се изправят – справяме се успешно с рахита. Хапченца, рибено масло (благодаря Нийли за идеята) и най-трудното – държим го кльощавичък, милия… По цял ден се разправяме с любимия – аз скришом му давам по някое лакомство, а той като ме хване и започва да ми се кара. Знам, че е прав – трябва да оздравее, ама ми е жал пък!

А какъв е сладкар… По цял ден обикаля двора и прави торти. Кака Блу – сладки да яде пред него 😉 Започнахме и с обучението – почти се е научил да сяда – опитвам се и с жестове да го командоря… Но все пак си е още бебе, лесно изгубва интерес и хуква след поредната глава лук. Нови снимки нямам, щото любимия не заредил батериите на камерата, но обещавам – в най-скоро време ще демонстрирам кучешкото лукоядене…

Живяла си нейде една,
Руса и умна жена;
Карала корса –
мъничка кола.
Разсеяна често,
По тъмно и светло
Светлините забравяла
Батерията й падала!
Стига толкова стихоплетски напъни. Да разкажа какво й дошло до главата…
Забравила значи за пореден път светлините, в своя защита заявила, че цяла зима не го е правила. Но факт – в един мрачен дъждовен ден тази участ пак я сполетяла. Подразбрала за услуга, предоставяна от таксиметровите компании в града – именно – пристига отнякъде хубав младеж с кабели за акумулатор в ръка, свързва ги някак и запалва колатаааааааа… Да, ама не. Акумулаторчето вече сдавало било багажа… Не станало с кабелите. Предложило момчето друго въже да опъне, да дръпне колцата, та да помогне в бедата… (бирата ми ще да е някаква пенливо остихчена!) Речено-сторено… Въжето опъват, от скорост изключват, подкарват колцата… После на втора, съединител, отпускаш и нищо… Стигнали до края на улицатаааааааа…обръщат колите и дай пак… На N-я опит момчето излиза от таксито и задава изконния въпрос: Абе ти даде ли на контакт!?!?
Смяяяяяяяяяхххх… сраааааааааммм…
Разреших му да ползва вица без авторски права!!!