Живяла си нейде една,
Руса и умна жена;
Карала корса –
мъничка кола.
Разсеяна често,
По тъмно и светло
Светлините забравяла
Батерията й падала!
Стига толкова стихоплетски напъни. Да разкажа какво й дошло до главата…
Забравила значи за пореден път светлините, в своя защита заявила, че цяла зима не го е правила. Но факт – в един мрачен дъждовен ден тази участ пак я сполетяла. Подразбрала за услуга, предоставяна от таксиметровите компании в града – именно – пристига отнякъде хубав младеж с кабели за акумулатор в ръка, свързва ги някак и запалва колатаааааааа… Да, ама не. Акумулаторчето вече сдавало било багажа… Не станало с кабелите. Предложило момчето друго въже да опъне, да дръпне колцата, та да помогне в бедата… (бирата ми ще да е някаква пенливо остихчена!) Речено-сторено… Въжето опъват, от скорост изключват, подкарват колцата… После на втора, съединител, отпускаш и нищо… Стигнали до края на улицатаааааааа…обръщат колите и дай пак… На N-я опит момчето излиза от таксито и задава изконния въпрос: Абе ти даде ли на контакт!?!?
Смяяяяяяяяяхххх… сраааааааааммм…
Разреших му да ползва вица без авторски права!!!

Advertisements