Това мое служебно возило стана направо историческо! И ето дойде най-щастливия ден, когато се сдобих с него! За най-голяма моя радост колата е точно такава, каквато аз си исках!!! Исках мъничка, спретната малолитражка… По-новичка за предпочитане… Е, простих се с климатика, но пък на фона на безумната ми радост… абе карай – без климатик ще мина! Днес я платихме, направихме гражданската отговорност, а утре ще си получим и транзитните номера… Хъх… чак нямам търпение… Сега, миличката, стои самотна на плаца на автокъщата и ме чака!
А днес така се беше нагиздила, само за да ни впечатли… Ама това, мъжете никак не ги разбират тези работи! Шефът ми пет пъти мина покрай нея без да й обърне внимание… После се спря до един пасат наблизо – само заради малко по-внушителния му външен вид… Аз изобщо не го харесах… един такъв надут, самовглъбен и мрачен! Добре, че не намалиха от цената! И тогава ТЯ изгря с цялата си прелест… Само малко трябваше да издърпам мъжете до нея – те чак тогава я забелязаха – мъничка, зеленичка, блестяща (споменавала ли съм, че обожавам зеления цвят)! Защо мъжете не забелязват истински красивите неща!?
Тук е моментът да си признавам… това беше първата кола, в която не ме беше страх да седна на шофьорското място! Абе не съм от най-страхливите, но онези, големите надути лимузини истински ме плашат!
Жалко само, че не успях да я снимам! Като си я прибера обещавам снимчици! 🙂
Май пак пиша разрошено… нищо… това е защото съм на седмото небе от щастие!!!

Advertisements