Незнам как е при другите, но аз вечно не мога да сколасам да си тръгна навреме от работа. Напоследък си мисля, че откакто сме влезли в Европата не ми се е случвало да се прибера по-рано от 8 вечерта. Или аз съм по-бавна от костенурка, или времето е започнало да тече по-бързо… или най-вероятно работата се е увеличила поне двойно!
По този повод се сетих за един виц:
Два охлюва ограбили една костенурка. Отишла тя да дава показания пред ченгетата и я питат:
-Опишете какво се случи?
– Ами как да ви кажа… Всичко стана толкова бързо…
На Ивката блогчето 
22 март, 2007 at 5:10 pm
Хейййй, страхотен БЛОГ!!!
Не е претрупан, не е натрапчив и „звучи“ много спонтанно и искрено!!!
Сега, за да не се натрапвам и аз-дойдох тук от блога на Тишо, който, бай дъ уей, ми е приятелче от ранните гимназиални години…ех тия години…
А сега по темата-споко, не си само ти, аз почти бях свикнал с моето нерегламентирано работно време, в смисъл, никога не знам кога ще свърши работния ден, обаче от януари стана съвсем страшно!!! И проблемът не е у мен, просто нали знаеш пговорката „колкото повече, толкова повече“, или колкото повече ти даваш-толкова попвече те ти възлагат, защото виждат, че още не си на мах….Та сигурно и при теб е нещо такова…
Успех и всичко най-…
22 март, 2007 at 5:55 pm
Благодаря, Киро! 🙂 Това за работното време, сега като си го чета, май е излязло като оплакване. (ми така де, няма да ходя насапунисана, я) Всъщност аз винаги много съм си харесвала работата… явно тогава е трябвало да отложа поредния ангажимент заради нея и ми е било докривяло нещо… Но както си личи по завършека не особено 🙂 И да си знаеш, че не става дума за натрапване. В края на краищата нали съм си направила блогчето, за да споделям графоманщината си!