смях на кутийки


Живяла си нейде една,
Руса и умна жена;
Карала корса –
мъничка кола.
Разсеяна често,
По тъмно и светло
Светлините забравяла
Батерията й падала!
Стига толкова стихоплетски напъни. Да разкажа какво й дошло до главата…
Забравила значи за пореден път светлините, в своя защита заявила, че цяла зима не го е правила. Но факт – в един мрачен дъждовен ден тази участ пак я сполетяла. Подразбрала за услуга, предоставяна от таксиметровите компании в града – именно – пристига отнякъде хубав младеж с кабели за акумулатор в ръка, свързва ги някак и запалва колатаааааааа… Да, ама не. Акумулаторчето вече сдавало било багажа… Не станало с кабелите. Предложило момчето друго въже да опъне, да дръпне колцата, та да помогне в бедата… (бирата ми ще да е някаква пенливо остихчена!) Речено-сторено… Въжето опъват, от скорост изключват, подкарват колцата… После на втора, съединител, отпускаш и нищо… Стигнали до края на улицатаааааааа…обръщат колите и дай пак… На N-я опит момчето излиза от таксито и задава изконния въпрос: Абе ти даде ли на контакт!?!?
Смяяяяяяяяяхххх… сраааааааааммм…
Разреших му да ползва вица без авторски права!!!

Ужасно много обичам да чета детски лафове. И Деничеро и Блу и да не се обиждат другите, но и техните ги чета 🙂

Напоследък щерката на колежката ми е доста продуктивна откъм подобни изцепки, та не се сдържах и с любезното й съдействие и съгласие пускам няколко подобни:

  1. Баба й я гледа вкъщи, влиза в тоалетната, вратата е с голямо матирано стъкло, а малката Ванеса се взира през него.Бабата, излизайки с поучителен тон:

Не бива така да гледаш хората докато са вътре!

Ама аз тука не виждам хора – видях само една баба!

2. Мамо, ти знаеш ли, че бабите са един вид допълнителни майки!

3. Ванеса обича солети с билки. Докато стоят в сладкарницата решава да отиде сама да си ги купи:

Може ли едни солети с рецепта!

Тук изражението на продавачката е всъщност кулминацията!

4. – Аз сега съм на 4-ри и съм в градината. После ще ходя на училище – нищо че е трудно… После ще трябва да ходя на работа… И после да раждам…

5. – Мамо, ако ти беше русалка, щеше да ме родиш и аз щях да бъда русалка.

6. Записват я в детската градина. В коридора има клетка с някаква птичка. От вратата на една стая се разнася глас:

Пепи, там ли си?

Ванеса услужливо отговаря:

Няма я, ама има едно пипи!!!

Сигурно има и други, за които не се сещаме, а и неминуемо ще се зародят нови… Така че дали да не номерирам заглавието?..

Ей, всички изпращяваме!!!

Стоим си възможно най-кротко с колежката на масата, докато чакаме костенурката-сервитьорка да ни донесе манджичките. На съсдната маса една дама споделя нашата участ и нервно потропва с маникюр по масата.  Приближава се мъж в работни дрехи, вероятно неин колега и я осведомява:

– Търси те една куриерска услуга.

– И какво? Намери ли ме? – отговаря дамата, при което за секундичка забравих вълчия глад и октомврийската революция в стомахчето си, избухвйки в неудържим хил!

Знам, че не е културно да се подслушват чужди разговори в заведение, но пък Господ ми е дал уши да си служа с тях и по предназначение, и после да плющят, докато хапвам 🙂

Въпрос: Какво е общото между кьорав гинеколог и здраво куче?

Отговор: Влажната муцунка

🙂 Весело посрещане на Новата година

Страхувам се, че напоследък доста станаха постингите от този сорт, нооо… Гуглето как е довело някого при мен: „Искам Ивка в леглото“, цитирам! И Ивка иска в леглото, ама ходи на работа, пък!

Влизам в магазин да си взема нещо за обяд. Заставам пред кулинарния щанд и си поръчвам: „една лъжица от тази салата в малка кутия“. Дотук добрееееее… нищо страшно, нали? Обаче последвалият въпрос ме втрещи: „Вътре ли?“ Ококорвам се, и питам: „Ами къде?“

Аз ли нещо?.. Или времената са нещо?.. Или хората наоколо нещо?..

Хм…

Цитирам: „Оооо… вашето име звучи така, някак си… фонетично-романтично!“

Смяяяяяяяяях…

Следваща страница »