Мои си работенца


– Не мога да разбера как вечер заспиваш толкова бързо!?
– Ще ти кажа тайната си: мечтая… 🙂
– Аз не мога да мечтая!
– О, аз ще те науча! Много е лесно!!! Затваряш си очите и си представяш хубави, понякога невъзможни неща… Моменти, които искаш да ти се случат. Знаеш ли, понякога дори се смея на представите си 🙂 Тогава заспивам още по-лесно!
– При мен е обратното. Не мога да мечтая, защото моите мечти се превръщат в планове за бъдещето, обмисляни стъпка по стъпка… А това съвсем ме разсънва.
Свивам рамене и си мисля, колко е хубаво да можеш да мечтаеш!

От няколко месеца обмислям този постинг. Какво са 15 години любов? Какво са, когато са половината от живота ти? Какво би искал да направиш? Какво би могъл да направиш! Какво би направил? По 2!!! (Препратка към Хайтов)

Не съм се заблуждавала, че ще е  лесно. Нищо, че 15 години се подготвях. Подготвях се за НЕГО!

И все пак е хубаво. Хубаво е да знаеш, че някой мисли за теб. Хубаво е да се погрижиш, някой да се чувства добре, заради това, че ти си се погрижила за него.

Но той ще се грижи през остатъка от животаси за ВАС! И както се пееше в някаква песен „ да видиш погледа на децата си в неговите очи” (не е чалга, обаче не се сещам коя е)!

Чувала съм думите, че женското сърце е „Определение за безкрайност, т.е. в него винаги има място за още един”.

В момента в моето има място само за двама.  Единият от тях е безкрайност!!!

На шантави стопани – шантави кучета се падат! Старият Рико, царство му кокалено, обичаше да си похапва зелени джанки от дървото.

Стоях и дебнех да се запозная със странностите на мъничкия тропанчо и го хванах!!! Обикаля си нашия небрежно, души тук-таме, пъха си муцунката навсякъде и хоп – измъкне от панера за зеленчуци една глава лук! Викам си – ще да я е сбъркал с топката си… ама не! Гризе нашия лук, та пушек се вдига. Старателно си я обели – разхвърля люспите по двора, а лютата, бяла част започна да изчезва мистериозно в черното му тумбалаче 🙂

Иначе крачетата му започнаха да се изправят – справяме се успешно с рахита. Хапченца, рибено масло (благодаря Нийли за идеята) и най-трудното – държим го кльощавичък, милия… По цял ден се разправяме с любимия – аз скришом му давам по някое лакомство, а той като ме хване и започва да ми се кара. Знам, че е прав – трябва да оздравее, ама ми е жал пък!

А какъв е сладкар… По цял ден обикаля двора и прави торти. Кака Блу – сладки да яде пред него  😉 Започнахме и с обучението – почти се е научил да сяда – опитвам се и с жестове да го командоря… Но все пак си е още бебе, лесно изгубва интерес и хуква след поредната глава лук. Нови снимки нямам, щото любимия не заредил батериите на камерата, но обещавам – в най-скоро време ще демонстрирам кучешкото лукоядене…

Живяла си нейде една,
Руса и умна жена;
Карала корса –
мъничка кола.
Разсеяна често,
По тъмно и светло
Светлините забравяла
Батерията й падала!
Стига толкова стихоплетски напъни. Да разкажа какво й дошло до главата…
Забравила значи за пореден път светлините, в своя защита заявила, че цяла зима не го е правила. Но факт – в един мрачен дъждовен ден тази участ пак я сполетяла. Подразбрала за услуга, предоставяна от таксиметровите компании в града – именно – пристига отнякъде хубав младеж с кабели за акумулатор в ръка, свързва ги някак и запалва колатаааааааа… Да, ама не. Акумулаторчето вече сдавало било багажа… Не станало с кабелите. Предложило момчето друго въже да опъне, да дръпне колцата, та да помогне в бедата… (бирата ми ще да е някаква пенливо остихчена!) Речено-сторено… Въжето опъват, от скорост изключват, подкарват колцата… После на втора, съединител, отпускаш и нищо… Стигнали до края на улицатаааааааа…обръщат колите и дай пак… На N-я опит момчето излиза от таксито и задава изконния въпрос: Абе ти даде ли на контакт!?!?
Смяяяяяяяяяхххх… сраааааааааммм…
Разреших му да ползва вица без авторски права!!!

Понеделник сутрин! Кошмар… след Трифон Зарезан! Още    по-голям кошмар!

Искате ли да го превърнем в ужасен кошмар?

Трябва ви едно гадинче като това на комшиите отгоре!  От 6 и половина сутринта дъни чалга!!!!

А!?

Не го издържах! Първо се раздумках по стената!!!

После дирекшън по нощница се качих и раззвънях на вратата им! Не ми отвориха, но поне спряха подобието на музика!  За  първи път се случва – Господи, дано да е за последен!!!

Днес ми дойде на ум, че да влезеш да шофираш автомобил в тежки зимни условия е като да влезешв клетката на див звяр. Защо ли?

  1. Трябва да си достатъчно мотивиран да го направиш – да си убеден, че е необходимо;
  2. Подхождаш с необходимата доза уважение.
  3. Без резки движения!!!

Та такива ми ти работи…

Май пак трябва да започвам с факта, че напоследък съм разредила доста писанките тук… Става ясно, че съм в черна дупка – и емиционално и… всякак си… Майчице, колко многоточия! Сега е ред на удивителните!!! Наличието им в излишек имаше връзка с влошено ментално здраве… май 😉

😀 Шегичка.
Та – мисълта ми беше за разните му пожелания, късмети и т.н. Няма пък да сложа многоточие, колкото и да ми е ще 🙂 Ще слагам усмивки 😀
Наскоро ходих на един рожден ден. Познавам отдавна рожденика и съответно, съобразявайки се с вкусовете му избрах книга. Надписах я според разбиранията му и се усетих, че толкова думи са отлитнали на вятъра…
Всеки път, когато подготвям късметите за Нова година, ги стихоплетствам, но помня толкова малко от тях. Сега ще сложа тук няколко (колкото помня) за да останат за поколенията 😀
1. „И предници и задници
При майстор „Матадор”
И гуми из зад граници
Създават Ви комфорт.”
Написано за конкретен човек, съответно фирма (хи-хи човекът фирма). След години, когато му се наложи да прави рекламно изречение в едно Русенско радио се ядосах, че не е използал точно този късмет за рекламата.
2. „На ученичките с големи __ци
Ще им пишат все шестици!”
Верно е!  Тук слачам от онова изчервеното емотиконче (blush)
3. „Ужким студенКи, пък как топлят?!”
Правописът е нарочен! Е, какво? не е ли вярно!?

И идва ред на надписът на книгата.

4. „Здраве, щастие и вино
Гаджета от холивудско кино!
Да пребъдат твоите идеи
Светът да бъде без евреи
Туй желаем го двамина
_____ и Ивелина”
😀 Струва си да се запомни, нали!

Боже Господи!
Няма да правя подробна класация по повод търсенията в блога ми, но това си плаче да бъде написано: „Патешко жълто течение”! А!?
Едно време, когато работех в едно русенско вестниче събирахме всеки един брой на вестника в папка. Та на тази точно папка каквахме „Течение”. Звучеше ужасно странно като кажеш на колежката си: „Подай ми течението”  🙂
Ами гадно си е да го чуеш: Бяло ли е? Жълто ли е?
Ами това патешко-жълтото? А?

Някога, дали вече всъщност не е много отдавна, ужасно обичах да получавам писма. Отделен е въпросът, че ме мързеше да пиша, но получаването… ах трепетното очакване около пощенската кутия… Беше си страхотно преживяване.
Офтопик: караха ме да пиша писма на баба и дядо (родителите на баща ми) живеещи на другия край на България. И досега мога да си ги цитирам наизуст: Ние сме добре, при нас времето е хубаво, а как е при вас 🙂  Сигурно възрасните хора са се радвали на детските ми буквички и нарисуваните ръчички.
Та, ако някой друг ме изпревареше на пощенската кутия и донесеше писмото в къщи, винаги ме караха да клякам. Не съм се съпротивлявала и си бях свикнала. Сигурно е било доста разпространена практика, защото днес, като се заговорихме в офиса всички потвърдиха клякането за получаване на писъмце. 🙂

Не си спомням откога не съм номирала истинско писмо в пощенската кутия – само сметки и хартиен спам.

Та сега как стои въпросът с електронната поща: Навремето клякахме – сега кликаме.

Ако го отвориш, затвори го.

Ако го запалиш, загаси го.

Ако го отключиш, заключи го.

Ако го счупиш, признай си.

Ако не можеш да го поправиш,

извикай някой, който може.

Ако го вземеш назаем, върни го.

Ако го цениш, грижи се за него.

Ако я оплескаш, изчисти я.

Ако го преместиш, върни го на място.

Ако не е твое и искаш да го ползваш,

помоли за разрешение.

Ако не знаеш как да си служиш с него, не го пипай.

Ако не е твоя работа, не задавай въпроси.

Ако не е счупено, не го поправяй.

Ако ще разведриш нечий ден, кажи го.

Ако ще опетниш нечие име, запази го за себе си.

Неизвестен автор

Няма да казвам защо го написах и без това човекът не чете тук. 🙂  Взех го от „Пилешка супа за душата“ – трета порция.

Следваща страница »