Женски му работи


Аз, че съм си блонди – факт!
Но, чак пък толкова… Правя си рингтон от една песничка на лапата (лаптопа). Експортирам си го в МРЗ формат и решавам да си го кача на талфончиту 😉 Синия зъб на лапата не ще за проработи… Не успявам да инсталирам софта на самсуняка, така че да успея с USB калебарката… И ми идва гениалната идейка да го прехвърля през SD слота… е да, ама… ядец! Write protected!!! Ам сия?!?!
Блъскайки се известно време с неизвестния проблъм 😉 се сещам за вездесъщите дискети… Те нали едно време имаха една джвачка, дето предпазваше срещу запис… заглеждам се в „облеклото” на миниатюрничката карта, дето благодарение на нея влиза в лапата и що да видя – същата работа, само че в умален вариант…
На кой да му дойде наум в русата главица…
Ето я и песничката… Не ми се смейте – аз си я харесвам!!!

Перлата в короната на търсенията ми наскоро. Пропускам зеещите дупета и тем подобни повторения. Какъв (каква) трябва да си, за да стоиш и да мислиш върху фундаменталния въпрос защо някои жени са обичани, а други не!?!?
Значи… стоиш и мислиш… по едно време се усещаш, че само стоиш 😉 И питаш гуглето 😀 А то какво ти казва: Жените са създадени за бъдат обичани, а не разбирани… Малииии… колко мъдро звучи!
Всъщност някои го могат – други не. Могат го тези, които не задават тъпи въпроси на всезнаещия интернет, Могат го и тези, на които през лятото им е топло, защото не стоят на течение, предизвикано от двете дупки на главата, през които би трябвало да слушат, а не да пропускат свободно въздушното пространство.
А тези, които знаят да си въртят само дупето в кръчмата, покетрени върху масата на фона на безумната чалга и дори не могат да врътнат една свирка като хората? Абе и за техният експрес ще се намерят пътници… Значи кои останаха – момиченцата, комплексирани от по-красивата си приятелка, която си върти малко по-добре дупЕто и обира овациите на зачервените, лъснали от пот кретеноиди, проточили ей такива лиги…

Хм… а дали пък само не стоя?

Нали бях обещала да докладвам за подаръка… та получи се страхотно… Бях си наумила нов чифт дънки и някакво спортно сако, ноооо…. какво се получи на практика!?
Невероятно палто от екокожа!!! МММММм…… Страхотно е! Обичам го това палто! Елегантно, без да е натрапчиво, стилно!!! Абе… избих рибата с него! Какво му трябва на човек – едно кожено пално и малко диамантчета… колко му е! 🙂
Пак съм най-щастливото същество на планетата, нищо, че от сутринта пия адоларин за русичката си малоумка! Хубаво било да си на 33, така да знаете!

Та такааа… Както се изрази кумецът – край на спокойствието по русенските улици! Вчера като го срещнах тъкмо отиваше да си купува каска и наколенки 😉 Ми така де – да е подготвен за близка среща от трети вид с мен, шофираща „Коки“ 😀
Но подред, че да няма ред: Миналата седмица в си взех едно друго „Коки“ (опел корса) от автокъщата… Покарах я мъничко из града и извън него. Да ми е жива и здрава Танчето, че се жертва, така както си нямаше застраховка „Живот“ и седна с мен в колата. За един ден навъртях 100-тина километра… отнесох неограничен брой тропоски от околните, но и аз не им оставах длъжна, де 😉 още същата вечер рискувах и се прибрах самичка с колата 🙂 На другия ден вече ходих из града и извън него без придружител. Оказа се, че шофиранто било като карането на колело – не се забравя – малко ми трябваше да си го припомня!
Дойде понеделник… и най-накрая – след нечовешки мъки в чакане получих заветното обаждане да отида са си прибера моето си „Коки“ от автокъщата!!! „Поп Андрей, с легендарния топ, каза Амин, захрачи и плю!“ (незнам защо точно тази част от поемата „Септември“ на Гео Милев съм запомнила, но я употребявам вместо „Амин“). Няма по-щастливо същество от мен на планетата!!! Днес вече я „обслужихме“ (цитирам) – т.е сменихме маслото, филтъра, един шарнир и т.н. Пък какви думички знам беееее… 😉
Сега ми остана да стана толкова добра в шофирането, че да не се притеснявам да карам и зимата!
Та такива ми ти емоции ме тресат тези дни. Когато съм в такива емоционални върхове не се сещам да ям… може пък да е добре, като се вземе предвид, че ще намаля ходенето пеш!
Иииии… пак забравих да снимам колцата… 😦

Имам гипсова плочка с такъв надпис в къщи. На първо четене ми изглеждаше логично. Да, но после като се позамислиш… Какво им е толкова трудното за разбиране на жените? Щото да ги обичаш изглежда най-лесното. А дали е така – кой ще ми каже 🙂
Какво кара една жена да изневерява? Най-често причината за това се крие в недоволство от партньора, нали? Ако тръгнем да описваме възможните причини за недоволство… списъкът може да се равнява по размер с библията: Той не ми обръща внимание; Той прекалено много внимание ми обръща… Не мога да понасям начинът, по който ме нарича с галени имена – мишленце, пиленце (аз лично избеснявам на обръщението “малка мишко”) и т.н. и т. н. (и опашкака ми се влачии…)
И какво се получава на практика?
Поводи за недоволство под път и над път… А всъщност идеята е една: Тя не го обича вече. Дразни се от всичко, което той прави.
Моята теория е, че щом нещата стигнат веднъж до този момент – бягай краченца да бягаме в обратнта посока! Е, аз понякога съм малко крайна в обобщенията, но примери колкото щеш. Щом нещата не се оправят под завивките и с един хубав разговор на масата с чаша в ръка – пиши го бегал!
А при мъжете?

Провокирана от Тишо и по-скоро от една негова коментаторка се замислих… В мъжките фантазии женските партита са свързани задължително с разговори за мъже! Е, факт, няма да си кривим душичките и ще си признаем, че и те присъстват „виртуално”, но пък не са винаги основната тема.
Животът е пълен с интересни работи за обсъждане. Е, всеки както си го направи, де. Зависи и от компанията, но от една определена възраст нататък започваш да си подбираш хората, с които да си прекараш спокойно и разпускащо времето, с които би ти било приятно да си разговаряш и дори да си попростееш… Аз, например не правя разлика дали ще разговарям с мъже или с жени-приятели.
А всъщност най-интересно е с децата! С тях никога не е скучно… Напоследък взе да ми се случва, когато попадна в компания на маса и останалите възрастни да ме водят с по няколко „обиколки”, да си приказвам с децата им. Невероятни са. И определено по-забавни от разговорите за лакове и гримове.
Много съм се чудила на определен тип жени. Прочели една-две книжки, от сорта на „Мъжът и жената интимно”, и смятат че IQ-то им хвръкнало до Еверест! Ей, оставете другите да ви преценяват! Както „Хубавият кон и под скъсания чул си личи”, така и акъла не можеш да си го скриеш. (пък умна съм, да му се не види – я виж какви поговорки зная 😉 )

Факт е, че червеното привлича погледа, нали!? Обаче не го обичам и това си е… Не е за да съм незабележима… не! В никакъв случай. Суетна съм, може би, и вниманието на околните ме радва. И все пак…
Никога не съм държала да ме забелязват само заради преобладаващия цвят на облеклото ми. Странно – сега се замислям, че не бих имала нищо против бельо в червено (ми нямам си пък)! Някой психоаналитик вероятно може да напише доста по темата – или пък съм някакъв съвсем характерен стереотип. Ха!
За друго ми беше думата. При първоначалното запознанство държа да спечеля аудиторията с други средства, а не точно с цвета на облеклото. Сигурно като компенсация за това съм блондинка 🙂  Имам разнообразен кръг от познати и приятели и съм си приказливо същество, но претендирам, че никой от тях не съм спечелила точно с цвета на облеклото си.
Може пък просто да не изглеждам добре в червено… Виж в тревисто-зелено или патешко-жълто (не в комбинация естествено) си се харесвам, въпреки, че също са ярки и атрактивни цветове.
Има ли връзка между предпочитаните цветве и светоусещането; и поведението; и самочувствието…

Следваща страница »