Много се изписа по повод гадните шофьори, дето не спират на пешеходни пътеки, не дават път на пешеходците, пресичащи на зелено и т.н…. А напоследък прави впечатление поведението по пътищата на една обособена група пешеходци, най-често момиченца на училищна възраст, с натикани панталончета в ботушките и нацапотени като цветни телевизори.
Пресичат платното като народна песен – дали е на пешеходна пътека, на светофар, светещ зелено или червено, или просто някъде по улицата – няма значение. Важното е, че се движат със скоростта на костенурка. С единствената идея да ги забележат. Просто друго обясннение нямам за скоростта имна придвижване.
Друга характерна черта на тези субекти е придвижването им на тумби. Едното тръгва да пресича изневиделица, походката е предизвикатлно бавна, с характерно поклащане на ханша… Останалите или го последват или ако проявят капчица здрав разум в малоумките си стоят на безопасно разстояние, но после биват подлагани на опустошителна критика от „смелата”: „Що нйе присйечйе, маа?”
Следствието? Че ги забелязват – факт! Слава на Бога, че ги забелязват, иначе – лошо!!! Спирачки, клаксон, ругатни!!! Интересни ли са? – Тъпи са! Рискуват си живота за едното нищо. Ама наистина нищо!

Аз съм толерантен шофьор. Винаги спирам на пешеходни пътеки. Когато имам възможност и не преча на останалите спирам за да дам път на друг шофьор, чакащ на гадно място да се включи в движението. Правя го с удоволствие и усмивка. Но тия момиченца ме вадят от равновесие – идва ми да изляза от колата и да ги хвана за пиргите!!! Всъщност бих им направила услуга, нали?

Advertisements