Ех, рошава главО! Пак ме вкара в играта! Айде…

Ама хайде да уточним – кой или кое ме прави щастлива…

Аз по принцип съм вятърничево същество, което никак не е трудно да бъде зарадвано! Веднъж приятелче ми каза, че много лесно може да ме разсмее 🙂 Ми такава съм си, пък! Е, все пак, нека недоброжелателите да не си мислят, че постоянно се кискам като пача! То си зависи и от настроението, но понеже съм гореспоменатото проветриво нещенце лесно ми минават и ядове и умора, че и прословутата скорпионска злобичка. Обичам да се смея!

Щастлива съм, когато се уча да правя нещо ново – хвърлям се с ентусиазъм и нерядко успявам… е имам си и провали. Например от мен никога няма да излезе нещо, свързано по някакъв начин с изобразително изкуство. Опитите пропаднаха още в детската градина, когато ни караха да рисуваме куче, пък моето излезе на мечка! Май за това бях споменавала някъде…
Дотук с глаголите, т.е кои действия ме правят щастлива.

А сега е време на съществителните-собствени 😉

Обичам си семейството. Цялото, дори и тези негови членове, които се пренесоха в по-добрия свят. Липсват ми често. Щастлива съм от срещите и с онези роднини, които не съм срещала от години, но с които въпреки всичко много се обичаме. (По тази логика трябва в най-скоро време да прелетя до Пловдив). Обожавам племенниците си. На моя двадесети рожден ден се роди племенницата – Ива. Естествено е слабостта на леля. Искрено вярвам и съм щастлива, когато тя ми казва и показва, че съм най-добрата й приятелка. Племенника ми е по-мъничък, но разбира се и него обожавам!
Приятелите!!! С главно „П”! Любимият също е преди всичко най-добрия ми приятел, в когото мога да тръгна за ръчичка и … така до края на света! Обичам ги. Правят ме щастлива. Надявам се да им отвръщам със същото.

Същесвителни-нарицателни (лелеее… какви само думички зная)

Обичам вечерите: и тихите и бурните. Аз съм нощно животно и никак, ама никак не ми се заспива вечер! За разлика от тях, сутрините са ми кош-мар-ни!!! „Вечер ме бият да лягам, сутрин ме ритат да ставам” 😀 Обичам шума на листата вечер… създава ми усещането за цялостта и силата на природата и в стомахчето ми се настанява едно такова предчувствие за нещо хубаво…
Обичам си Кокито 🙂 Корсичката 🙂 В момента я няма, щото е в Плевен!! без мен !!! Ще изтрая някак си до другата седмица. И обещавам, ще си я занеса да я измият, освежат, ондулират… Ми тъй де… да си приличаме 😉
Обичам да обичам! Това е!

Advertisements