И такааа… след 15 години, дълго чаканата среща се състоя!
Странно е усещането… Естествено, не очаквах да е същия както тогава, но много остарял ми се видя… и пораснал… на височина. Или пък аз тогава съм ходела на кокили – наистина тогава ходех на много високи обувки. Нали се сещате какви старания бях полжила за външния си вид. Че 15 години са това – не е шега работа.
Докато се приготвях за срещата си мислех как тогава, когато той си тръгна за Унгария, си мечтаех, че някой ден ще се върне, аз ще съм пораснала, ще съм дъ Дамата с Кариерата (да бе, да), ще се явя на срещата с лъскава кола (хи-хи Корсичката да ми е жива и здрава). Признавам, че пеперудки пърхаха в стомаха ми.
Не ми достига талант да опиша цялата емоция около срещата. Такава радост, такова въодушевление… Всъщност ние сме си същите деца от едно време, само, че поостарели и посбръчкотени! Изобщо не ни стигна времето да се набърборим! Нещата се получаваха точно както някога, с тази разлика, че сега вече спокойно назоваваме всичко с истинските имена, говорим си по-искрено и без заобикалки… абе като възрастни 😛
Не съм вярвала, че някой ден, на толкова години ще мога да преживея подобна емоция! Хубаво е…

Advertisements