Знам, че ще прозвучи като серия от „Дързост и срамота”, но просто случката си плаче да бъде разказана.
В събота беше големият купон послучай моето ЧРД и сме се събрали на вилата с приятели. Едните вече са прстигнали, очакваме другите… Звъни стационарния телефон, който всъщност още държим заради крайно лошият обхват на мобилните… Вдига любимият ми телефона, учуден казва: „Момент, сега ще се обади” и ми подава слушалката със странен поглед. Аз поемам разговора, при което отсреща прозвучава приятен мъжки тембър, търсещ именно мен. Гласът изобщо не ми е познат… Разговорът протича горе-долу така:
– Здравей! Надали ще се сетиш кой ти се обажда. Спомни си един твой приятел, който замина за Унгария!
Аз, прекръствайки се, няколко пъти успявам да стопля за кого иде реч, но това пък не намалява момента на потрес! Някакъв призрак се явява на сцената, изплувайки от небитието! Първо – не съм го виждала или чувала момчето от 15!!! Да петнайсет години. Второ – как се е добрал до номера на вилата!? Поредно – как изобщо по дяволите се е сетил за мен!?!?
Тук вече цялата аудитория, стояща около подредената маса, гледа и слуша в захлас. В края на краищАта би трябвало и да е конфузна ситуацията от гледна точка на факта, че някакво старо гадже ми звъни, но всъщност радостта от невероятната изненада надделява и започваме да се разпитваме кой, какво, с кого. Пообиколило момчето света, работило тук и там… Но факт – издирил е някакъв начин за връзка с мен 🙂

Нека да поясня за кого точно иде реч. Бях на около 18 години. Едно лято се засякохме на село, където четях за кандидатстудентски изпити. Сближихме се… ей така – по детски… Беше хубаво и чисто приятелство. После той замна за Унгария и толкова – няколко телефонни разговора… В началото малко писма, поезия дори беше прописало и… да не забравяме, че тогава интернет даже нямаше (е, Тодор Колев го имаше 😉 )

Разговорът продължи като си разменихме мобилни телефони, с уговорката през седмицата да се чуем и разберем за среща. Е да, ама момчето настоява това да стане същата още вечер! Да бе, да!!! То няма лошо, всъщност, но реших да не прекалявам с и без това безграничното търпение на любимия…
Верно, че после компанията ме скъса от бъзик 😉 Простено да им е… Аз пак си ги обичам!
Ако все пак се стигне до втора серия на сапунката ще давам отчети 🙂

Advertisements