Господи, дай ми малко от твоята мъдрост!
Живея живота си на пресекулки, задъхано… Докато търся необикновеното не осъзнавам, че то е по пътя на обикновените радости като усмивката 🙂 подадената ръка… ако щеш и в даването на път на пешеходеца…
Ивелинке, спри да искаш за себе си! Искай за другите, а се задоволявай с това, което те ти отстъпят! Това овчедушие ли е? Или благородство?
Господи, дай ми малко от твоята мъдрост!


Вървя по прашен земен път,
И гълтам мрак и някаква посока.
Тупти сърце във мойта гръд,
Крещи от непоследна болка.

Тъй търся брод към себе и и теб на този свят,
Невидим праг усещам в тъмнината.
Аз търся бряг,
Не сламка във водата.

Луната ми подава своята бледа ръка
И води ме от град на град,
Дорде намеря себе си и теб –
Мой враг, мой брат.

Тъй дните в нощи се превръщат,
А нощите във дни.
Ръцете грехове и радост ще творят
Борбата болки – болката борби.

Ивайло Кожухаров

Какъв е предела на силите? Къде? Кога си на ръба? Когато ревнеш от безсилие, че не ти достига времето, или когато все пак го пребориш, прибираш се и повръщаш от умора.
Незнам… Само моля Господ за още от Неговата мъдрост!
В детството си наричах „онази сила” Дядо Боже. Сега стана „Господ” Кога порастнах?..

Advertisements