Не ми ли е малко късничко да помъдрявам!?

Вчера установих, че ми се е показало едно малко мъдренченце. Досега не съм имала такива зъби в устата си. Чувала бях естествено какви ли не легенди за това, как боляло, как не си бил можеш да си отвориш устата и всякакви ужасии-страхотии. Пък аз моето дори не съм разбрала кога, как и защо се е появило на бял свят. Възнамерявам да посетя зъболекаря си, за да порверя все пак състоянието на зъбчето, че знае ли човек… то тези мъдрости нали лесно се били разваляли.

Кой и защо е нарекъл тези зъби мъдреци!? Е ли възможно да помъдрявам чак сега!? А мъдрия човек умен ли е?! Какво е усещането да участваш в процеса помъдряване?!

Аз лично не се чувствам по никакъв начин по-различна от вчера… или миналата седмица… И в излизащите от рамките на нормалното мои представи за света, мъдрият човек е един такъв старец с дъъъъъъъъълга бяла брада – абе нещо като Настрадин Ходжа! Интересно би било да се направи един такъв колаж – Настрадин Ходжа – с един стърчащ от устата си зъб и чалма  😉

Advertisements