Та такааа… Както се изрази кумецът – край на спокойствието по русенските улици! Вчера като го срещнах тъкмо отиваше да си купува каска и наколенки 😉 Ми така де – да е подготвен за близка среща от трети вид с мен, шофираща „Коки“ 😀
Но подред, че да няма ред: Миналата седмица в си взех едно друго „Коки“ (опел корса) от автокъщата… Покарах я мъничко из града и извън него. Да ми е жива и здрава Танчето, че се жертва, така както си нямаше застраховка „Живот“ и седна с мен в колата. За един ден навъртях 100-тина километра… отнесох неограничен брой тропоски от околните, но и аз не им оставах длъжна, де 😉 още същата вечер рискувах и се прибрах самичка с колата 🙂 На другия ден вече ходих из града и извън него без придружител. Оказа се, че шофиранто било като карането на колело – не се забравя – малко ми трябваше да си го припомня!
Дойде понеделник… и най-накрая – след нечовешки мъки в чакане получих заветното обаждане да отида са си прибера моето си „Коки“ от автокъщата!!! „Поп Андрей, с легендарния топ, каза Амин, захрачи и плю!“ (незнам защо точно тази част от поемата „Септември“ на Гео Милев съм запомнила, но я употребявам вместо „Амин“). Няма по-щастливо същество от мен на планетата!!! Днес вече я „обслужихме“ (цитирам) – т.е сменихме маслото, филтъра, един шарнир и т.н. Пък какви думички знам беееее… 😉
Сега ми остана да стана толкова добра в шофирането, че да не се притеснявам да карам и зимата!
Та такива ми ти емоции ме тресат тези дни. Когато съм в такива емоционални върхове не се сещам да ям… може пък да е добре, като се вземе предвид, че ще намаля ходенето пеш!
Иииии… пак забравих да снимам колцата… 😦

Advertisements