Наскоро си приказвахме с едно приятелче за това възможно ли е работата да ти доставя удоволствие.
Той като бившо ченге не можеше да си представи, че служебните задължения могат да бъдат и удоволствие… Сега продължава да защитава точно тази теза, но усещам как нещата при него се пречупват… Друго е да си ходиш насам натам, да разполагаш и с времето си… Да нямаш натрапчивото усещане, че вечно трябва да се оправдаваш пред някой по-висшестоящ. Аз си разреших този проблем предиповече от 3 години и сега се чувствам супер. Имаше една мисъл на Халил Джубран: „ И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов.”
Между другото тази дни съм ужасно бясна… То не бе чакане на служебното возило – то не бе чудо! Преди 3 седмици е платена колата, а още няма транзитни номера! И съответно „Коки“ продължава да си стои на плаца самотна… За днес съм предвидила да вдигна един голям джангър по този повод – пък ако и така не стане – ще изкарам някоя по-големшка лимузина – за предпочитане и по-скъпичка… та докато тъкмо свикна да я карам ще я цапардосам поне 2-3 пъти!!! Да видим дали няма да се поразбързат да оправят документите на моята!!! Искам си я пъъъъъъъъък…..

PS: Харизаха ми една друга корса… да я покарам няколко дни… докато оправят моята. Тъкмо да се понауча малко на чужда кола…

Advertisements