Кога една връзка се превръща в тежест? Кога човекът, с когото ти е било приятно и си споделял часове и дни наред престава да владее мислите ти и се превръща в досадно задължение? Случвало ви се е, нали? Резонният отговор е, че явно не е било любов! It must have been love 🙂 Да де, ама не съвсем! И всичките тези сложни думички… Защо усложняваме нещата с тях, след като са просто думички!? „Любов”, „Обичам те”… Твърде комерсиално и пошло започват да звучат. В случая винаги има един доволен от развръзката и един наранен! За да има баланс в природата… не може всички пък да са доволни! Усещането за отново върнататата свобода е прекрасно. Понякога обаче се питаш – какво да я правя тази свобода – тя не топли, не говори, не изслушва! Колко ли брака са се разпаднали след време само защото някой някога не се е престрашил да вземе свободата и живота си в ръце. А след време всичко се връща! Трудно ли е да вземеш такова решение докато не е станало късно?! Факт! Темата е необятна… А ако намесим и химията с разните му там ендорфини и хормони? Кога изчезва топлото чувство, наречено от хората любов, от биолозите нагон и т.н? Някои казват след 5 години не остава нищо от първоначалното еуфорично привличане… Други градят целия си живот на основата на добро приятелство… къде е истината???

Advertisements