Соня ме наведе на едни размишления… Реализмът би трябвало да е нещо хубаво, нали? Защо тогава да не сме щастливи, когато точно той е ръководещия фактор в битието ни? Не си го харесваме, така ли?
Ами, че това си е нашия живот! Ако си разсъждавам от моята камбанарийка – животът си е мой и аз си го живея както си искам! Ако не бярвам в по-доброто бъдеще, естествено, че не бих си го харесвала! А какво е всъщност вярата в по-доброто бъдеще? Това не се ли нарича „оптимизъм”!? Пак не се сещам кой го беше казал и това, но „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Тоест – колкото по-силно вярваш в доброто – толкова по-голям човек си! Логично, като докадателство на теорема! 🙂 Ако сам не вярваш в собствените си сили да промениш света – тогава кой би ти повярвал? Хайде, нека да не е чак света – нека да е способността да си изживееш живота както ти би искал и винаги да имаш една светлинка, която да те води все по-нагоре и по-нагоре.
Тогава и предизвикателствата по пътя ти ще преодоляваш по-леко… и на успехите ще умееш да се радваш, защото са плод на твоите мечти и твоя труд!!!
Неееее… не говоря за труд от сорта на цял ден прав пред струга! 🙂 Вярата в живота, бъдешето и доброто също изисква труд и понякога жертви, нали?

Advertisements