Факт е, че червеното привлича погледа, нали!? Обаче не го обичам и това си е… Не е за да съм незабележима… не! В никакъв случай. Суетна съм, може би, и вниманието на околните ме радва. И все пак…
Никога не съм държала да ме забелязват само заради преобладаващия цвят на облеклото ми. Странно – сега се замислям, че не бих имала нищо против бельо в червено (ми нямам си пък)! Някой психоаналитик вероятно може да напише доста по темата – или пък съм някакъв съвсем характерен стереотип. Ха!
За друго ми беше думата. При първоначалното запознанство държа да спечеля аудиторията с други средства, а не точно с цвета на облеклото. Сигурно като компенсация за това съм блондинка 🙂  Имам разнообразен кръг от познати и приятели и съм си приказливо същество, но претендирам, че никой от тях не съм спечелила точно с цвета на облеклото си.
Може пък просто да не изглеждам добре в червено… Виж в тревисто-зелено или патешко-жълто (не в комбинация естествено) си се харесвам, въпреки, че също са ярки и атрактивни цветове.
Има ли връзка между предпочитаните цветве и светоусещането; и поведението; и самочувствието…

Advertisements