Как така се случва, незнам, но винаги в четвъртък и петък имам най-много работа!?!? Ей, хора!!! Вие никак ли не уважавате началниците си, че се втурвате все в петък следобяд да се захващате с най-сложните задачки! Мислете и за тяхното здраве!!!

Ето днес, например… бях си планирала идеално ангажиментите, така че да си освободя 2 часа за един „делови“ обяд… Пък после ако някой проплаче – да се притека на помощ, но само в краен случай. Само ако се реализира заглавието на онзи роман на Богомил Райнов – т.е. ако е на умирачка. Да, ама не… Днес точно се захванали да свършат всичката онази работа, която са отлагали от началото на годината.

А пък вчера се понапънах, именно да мога днес да съм отпочинала и бодра за дългоочакваното посещение на „Бебе” – нали така се казва? Официалното представяне пред кръстниците на вече не чак толкова новородената Андрея трябва да се състои след броени минути, а кръстницата гледа като заварчик след целодневно вторачване в калпави монитори . Само бебето като ме види и да не ме помисли за караконджул 😉

Дали това всъщност не е вследствие на прдължителните празници… Ами да! Все пак седмицата беше с един ден по-кратка!!! Ясно… другата седмица ще си почина повечко от празниците с работа. 😉

Весел уикенд на всички! И внимателно по масите, че много уморително…

Advertisements