Ужасно се дразня от хората, които обожават да раздават съвети! Абе хора, вие друга работа нямате ли си, освен да се бъркате в живота на хората и да се правите на по-умни от тях!? Когато някой дава съвет на друг, по правило го поставя на по-ниско стъпало, нали? В смисъл аз знам това – врял съм и кипял съм в подобни ситуации… Е, ама не на мене тия! Не обичам някой да си вре носа в личното ми пространство. Когато имам проблем гледам да не товаря хората около мен с него.
Понякога си мисля, че „съветниците“ просто си нямат нищо интересно в жалкото си съществуване и си запълват времето с живота на останалите. Жалки хорица… Пък после нека ме нарекат студена, безразлична и несподеляща. Ми не искам ПЪК!
Когато се затруднявам с нещо – е тогава питам… чета… ровя се в детайлите и искам съвети. Мисля, че знам от кого, защо и как го правя! Никой не е безгрешен, но по дяволите, оставете ме аз да си греша… Грешките са си мои и аз си ги ползвам за лична консумация. Не вярвам в думите, че „глупавия се учи от собствените си грешки, а умния от чуждите”.
Куца ми фактологията, но някой древен философ беше казал: „Аз знам, че нищо не знам, но вие и това не знаете”.

ФАКТ!

Advertisements