Днес съм най-щастливото същество на вселената (пък и скромна да му се не види)! Цяла седмица бях спацъркана като сушен домат (хм… май не съм виждала). Откакто Тошко ми каза, че му предстои операция мислите ми бяха заети само с това – и то доста хаотични.
Вчера го приеха в болницата и вечерта бях при него. Опитвахме се да се шегуваме, че незнам как ще го овардя от останалия женски свят, защото ще става съвършения мъж – не пие, не пуши… и мълчи!!!
Малко объркано стана – та да поясня… Махаха му някакви гадни налепи от гласните струни. Аз пък си му харесвах дрезгавия мъжествен глас – особено като пееше Хора на народите от „Набуко” – за непросветените да поясня: това е опера, която Верди написал в подкрепа на стачката на английските миньори хи-хи-хи-хи! 
Естествено тази нщ сънувах кошмари, а сутринта беше пълна с очаквания… А той, миличкия, още като се събудил от упойката и ми звъни – не че му разбрах нещо от приказките де… Имах късмета и да мина покрай церберите, охраняващи болничния стационар, не без съдействието и на Доктор Русанов – главната буква на титлата му не е еслучайна – той си я заслужава… За този човек винаги бих казала, че е на първо място Човек, после Лекар, а едва след това бизнесмен. Дай Боже повече като него.
Та като говорим за благодарности – първо Слава на Бога, че му помогна да се справи с тва изпитание. Благодаря и на вас, мили приятели – Нелка и Нед, за подкрепата и молитвите ви.
Днес обичам целия свят!  И не ми пука, че мислите ми са разбъркани и едни такива рошави…

Хайде Тошко – прибирай се по-скоро, че съм настроила китарата!

Advertisements