Отдавна не съм писала тук. Ако успея да открадна малко временце преглеждам си пощата и някой от нещата, които следя. Винаги съм се чудила как така хората не могат да намерят време за нещо си. И съм коментирала, че не е въпрос на време, а на желание. А единственото време, което ми остава за да събера мислите си са минутките точно преди да заспя. Обаче и те изглежда са доста кратички, защото на сутринта не е останало нищо в главата ми, а съм твърде изморена, за да стана да си ги запиша – поне да нахвърля малко идейки за следващия ден… И така… Още мъничко остана. Ако преживея март – обещавам никога да не умирам. Края на март е времето на предаване на верния сбор от неверни данни, наречен за краткост „Баланс“ и … Бургас, Търново, Плевен – чакай ме! Идвам! Пък и на блогчето ще обърна подобаващото внимание. За приятелите не споменавам, защото с тях поне се чувам… А и все пак без приятели не може и се виждаме, макар и по-рядко!

Звучи като оправдание… Хубавото е, че няма пред кого да се оправдавам, поне! Та така…

Advertisements