Чуденка с питанка накрая

Вие винаги ли помните всички рожденни и именни дни на приятелите си?

Е, аз пък имам невероятната способност да ги забравям! Имам една приятелка, която отдавна вече не живее в Русе. Бяхме най-близките приятелки и разбираемо всеки ден си бяхме заедно, докато си беше тук. Да, ама откакто замина нещо поразредихме разговорите… вече е доста по-трудно да споделяме всички онези работи, които преди до сред нощите нищехме и диплехме… Все още я чувствам като най-близкия си човек, изключая семейството, човек, който не ме е предавал никога…

Е да, ама вчера имаше имен ден, а аз съвсем изключих!

Сега дали е късно да й честитя, макар на патерица? Тя никога, ама абсолютно никога не забравя рожден ден… имен ден… годишнини и разни такива работенца. Аз пък обратното! И се чувствам неудобно… един вид - не държа толкова на нея, както тя на мен! Изкушавам се да й звънна… Ама… абе никак не обичам да се чувствам неудобно, но като съм такава забравана – ще ми се наложи!

Готово!!! Даже се уговорихме да се видим – ще се връща този месец!!!   То не било страшно бе! Дори не боляло!

 

Опълченците на Шипка

Пет часа как тежки машини слагат вериги, а проходът брани свойте завои!
Та такаааааааа… нали съм споменавала, че обичам да пътувам! И значи: В неделя тръгнах за Бургас - този път с автобусче и слава на Бога, въпреки, че тогава още мъничко ме беше яд, че не съм с Коки, но както ще стане ясно по-късно добре че я оставих самотна на паркинга пред офиса. Пътуването - 5 часа с престои в Разград, Шумен и на някаква тъпа бензиностанция преди Айтос, с възможност да ползваш тоалетната клоняща към нула! Пристигам по тъмно, настанявам се в квартирата за временно ползване и установявам, че съм изпоумряла от глад! Че и жадна при това… Реших да пийна водичка от чешмата, но изведнъж в съзнанието ми изплува отдавна забравен разговор, при който съм научила, че винаги можеш да познаеш бургазлията-кореняк по ужасното състояние на зъбите, дължащо се на лошата вода! Решено значи: намирам магазин наблизо и попълвам провизии от храна и бира. Тук е момента да спомена, че много обичам Бургаското пиво и не мога да си обясня защо в другите градове го няма!? И така вече заситила глада си, настанена пред телевизора прекарах първата си вечер от командировката. Климатикът мъркаше доволно и ми осигуряваше необходимата доза топлина… аз и друга не исках точно в този момент, де
На следващия ден работа, клиенти, община и т.н…. Вечерта колежката без много да си дава зор ме изнуди да й отида на гости, че да не се успя на сутринта, когато тръгваме за Стара Загора. Там не без перипетии успяхме да се намерим с шефа… абе… работа.
Интересното беше като тръгнахме наобратно! До Казанлък дъжд, мокро, локви… вода! Ама много вода! Отгоре вода и отдолу вода! Ние на сухичко и топличко. Рецитирахме Опълченците на Шипка, кой колкото се сети и откъдето се сети. Пяхме „Зелмя в илюминаторе” (дано да не бъркам правописа на руски), а шефът се хвали как сутринта минал прохода за 40 минути – това му бил рекорда! По някое време дъждовните капки но предното стъкло нещо се промениха… казвам си – най-накрая да видя снежец, че то от две години май хубав пухкав сняг не съм виждала! Продължаваме нагоре… Една единствена кола срещнахме в насрещното и цялата отрупана в сняг! Моята радост се увеличаваше правопропорционално на изкачването нагоре и количеството сняг вече ставаше около 15-20 см! До срещата с първия закъсал ТИР! Цяла колона закъсали ТИР-ове! Опаляяяяяяя… просветна ми нещичко в блондинското мозъче. Ами сега! Някак си стигнахме до върха, където спрелите коли и камиони вече бяха подредени в две редици. Сетих се, че имам фтоапарат в сака и направх малко снимки, но нали съм пате не съм си взела кабела за да смъкна снимките. Пихме чайчета, ядохме семки… чакахме… и чакахме… тропосахме „Пътно поддържане” в Габрово. Газихме из снега Дори разбрахме, че на Шипка има скиписта, но пък нямало откъде да се наеме екипировка… Представих си се с ботушките на висок ток, яхнала ските За всеки случай проучихме и възможностите за преспиване в околните хотели и бунгала.
По някое си време се появиха разни снегорини и големи машини, дърпащи закъсалите камиони… Поизчакахме още половин час и се шмугнахме зад един снегорин слизащ надолу. Кой знае колко още тропоски сме отнесли от околните, но се придържахме плътно зад нашето спасение. Невероятно но факт – успяхме да слезем чак додолу и дори точно навреме да хвана автобус от Габрово за Русе. Никой в Габрово не знаеше защо по дяволите са затворили прохода! Там продължаваше да си вали противния дъжд и нямаше помен от пухкавия, красив бял сняг!

 

Скандал в гората

Мразя да се карам с хората! Днес сутринта го направих! А лошото е, че беше подготвено и обмислено! От снощи ми се преобръща стомахчето от бяс и отрепетирах скандала до най-малките подробности и дори театралните жестове! Не че не си заслужаваше… Просто беше наложителен. Но как да реагираш след него?
Смятам се за директен човек – не ми допадат задкулисните игрички. Практиката на „право куме в очите” лично за мен е по-печеливша от „аз ще кажа това, тя ще реагира еди как си”… тинтири-минтири!
След размяната на неушеприятните реплики излязох навън, изпуших една цигарка… май две бяха…и адреналинът ми се върна в горе-долу нормалните граници. Това за мен – хайде добре! Ами отсрещната страна? Върнах се, а тя май ронеше сълзи! Стана ми ужасно гадно. Не можеше ли да не реагирам първосигнално. Нали сме уж мислещи и комуникиращи хора! Май не можеше, щом успях да преспя с беса си, че и ме държеше до сутринта!
До следобяда вече водехме професионални разговори и успях да изляза от ситуацията. Не ми липсват уж „личните” разговори – наистина предпочитам да си ги спестявам и за в бъдеще! Незнам… Нещо не е наред! Сигурно с мен…

 

Само за протокола

Нали бях обещала да докладвам за подаръка… та получи се страхотно… Бях си наумила нов чифт дънки и някакво спортно сако, ноооо…. какво се получи на практика!?
Невероятно палто от екокожа!!! МММММм…… Страхотно е! Обичам го това палто! Елегантно, без да е натрапчиво, стилно!!! Абе… избих рибата с него! Какво му трябва на човек - едно кожено пално и малко диамантчета… колко му е!
Пак съм най-щастливото същество на планетата, нищо, че от сутринта пия адоларин за русичката си малоумка! Хубаво било да си на 33, така да знаете!

 

Ден ден и за мен!

И аз пък си имам днес рожден ден! Христовата възраст… 33! Скорпион до дъното на костите си - не че вярвам особено, но някак си звучи добре това - СКОРПИОН - създава усещането за нещо мистериозно и опасно! Все още се чувствам добре с възрастта си - не съм започнала да си намалявам броя на годинките!
В събота празнувах с приятели на вилата. Купон до зори… с много музика и дори танци! Знам, че не било хубаво да празнуваш предварително, но какво толкова… нали не съм суеверна - пък и циганско сърце не трай да гледа турчин как бесней над бащино му огнище… че и аз… как да чакам до другата събота!!!
А днес получих един букет в офиса по куриер! :)Досега не бях получавала цветя по такъв начин Сигурно и затова ми е толкова радостно от факта!
Сега тръгваме с колежките по магазините да си търся подарък… Утре ще докладвам какво съм си харесала и какво съм си купила!
Ех… 33! Колко странно ми звучи това на Тишо за 29-те! Да кажа, че на 33 вече съм се научила по-добре да смятам, защото доскоро като наближеше рожденният ми ден вадех калкулатор да смятам на колко точно годинки ставам… сега вече не ми е нужен – моментално си ги знам! Дали като стана на 50 и кусур пак ще ми трябва?…
Абе отивам да празнувам и тази вечер.. като циганите по три дни…Нещо взе да ми харесва техния почин!

 

Отново в “матрицата”

И такааааааа… Утре ще съм пак в София. Ами радвам си се пък! Преди бях казала, че обичам този цял скован от злоба, шумен и разблуден град! Продължавам да си го харесвам… Поне усещам под лъжичката радостното предчувствие от пътуването. Е, пак ще е за мъничко, но какво пък – да не се пристрастявам!
Ще правим конференция - нещо като среща с всичките клиенти накуп… и потенциални такива. Обаче извън официалната програма аз съм си намислила и моя си. Дай Боже да не ми мине котка път ще проведа няколко срещички със стари и нови приятелчета. Възнамерявам да попия малко от софийския дух, за да ме държи заредена за по-дълго време. Ама като казвам дух, нямам предвид миризми и пушеци Като се върна ще разказвам повече… Сега се стягам, щото ще правя кратък престой и в Плевен. С преспиване… Само да незабравя да си взема книжка за четене, че май пак се очартава вечер в хотел… на климатик

 

Помъдряваме бавно…

Не ми ли е малко късничко да помъдрявам!?

Вчера установих, че ми се е показало едно малко мъдренченце. Досега не съм имала такива зъби в устата си. Чувала бях естествено какви ли не легенди за това, как боляло, как не си бил можеш да си отвориш устата и всякакви ужасии-страхотии. Пък аз моето дори не съм разбрала кога, как и защо се е появило на бял свят. Възнамерявам да посетя зъболекаря си, за да порверя все пак състоянието на зъбчето, че знае ли човек… то тези мъдрости нали лесно се били разваляли.

Кой и защо е нарекъл тези зъби мъдреци!? Е ли възможно да помъдрявам чак сега!? А мъдрия човек умен ли е?! Какво е усещането да участваш в процеса помъдряване?!

Аз лично не се чувствам по никакъв начин по-различна от вчера… или миналата седмица… И в излизащите от рамките на нормалното мои представи за света, мъдрият човек е един такъв старец с дъъъъъъъъълга бяла брада – абе нещо като Настрадин Ходжа! Интересно би било да се направи един такъв колаж – Настрадин Ходжа – с един стърчащ от устата си зъб и чалма  

 

На път

Обичам да ходя в командировка. Миналата седмица бях във Велико Търново. Не е необходимо, мисля да доуточнявам, че бях с колата Предвиждаше се да приключа за един ден, но уви –наложи се да остана и на другия ден! И тук идва момента на истината… Нямам нищо предварително уговорено! Четка за зъби, бельо и чорапи са най-елементарното упражнение в случая. Оттам следва търсенето на хотел със сравнително прилична цена (вервайте ми за Търново никак не е лесна задача) и сублимния момент… как, къде и с кого да вечерям и изобщо да прекарам вечерта!
Позвъних на едно приятелче (капитан Падналими – да – за теб говоря) обаче уви – така е като решаваш всичко в последния момент – ядец - бил наряд (вечно се чудя какъв трябва да е глагола за извършването на нещото някакво такова „наряд”). Ами сега!?!? След цял ден работа се усетих, че май съм пропуснала обяда, пък и закуската… Много ми се щеше да сложа нещо топличко и течно в стомахчето… Да, ама не… как да сляза сама в ресторанта и да се преструвам, че не чувам разговорите от съседните маси? Абе не съм от най-притеснителните, но в този момент се спекох, буквално! Рум-сървис няма… Е, разреших си проблема, ама по не най-добрия начин – отидох до една пицария, хапнах набързо с един айрян… ами сега – навън е още светло… Обута съм на кокили и никак не ми се ходи безцелно по стръмните търновски сокаци! Наоколо не намерих откъде да си купя някое книжле… Компютър и интернет няма…
Да живеят мини-баровете по стаите!!! И Дискавъри по телевизията – оказа се, че прекарах една разтоварваща, спокойна вечер в хотела, дъвчейки солети и изпразвайки мини-бара! А, да не забравя и климатика – само той ме топлеше… Не са хубави тези работи, пък!
И като се замисли човек – кое му е толкова хубавото на командировките?

 

Работохолизъм – зло или още по-зло?

Наскоро ме обвиниха в работохолизъм.
Преди време обяснявах за работата и удоволствията, свързани с нея. Добре де, лошо нещо ли е работохолизма? Какво му е чак толкова страшното?
По този повод едно приятелче ми написа (отбелязвам – не каза, а написа в ICQ – показателно, вероятно): работохолизмът е болест или удолетворение, което замества липсващото от живота.
Ами ако емоцията в работата е по-силна, отколкото всички останали, които предлага ежедневието!? Означава ли това, че животът ми е толкова беден откъм емоции, или пък толкова обичам работата си, че пренебрегвам останалото!? Ако работохолизмът е болест, то аз страдам ли от нея, при условие, че в петък още наобяд ми изчезват всички симптоми, т.е изключвам се от всичко служебно (за справка – шефът)
За сетен път обяснявам: ОБИЧАМ РАБОТАТА СИ!
Не искам самозвани психоаналитици да се изживяват в псевдопрофесионалното си поприще, упреквайки ме в най-страшните грехове, само защото съм пропуснала за напазарувам и сготвя докато съм в командировка. Мамка му – вечерята в ресторант, особено ако съм с кола и не пия се свежда до около час – час и половина – какво да правя с останалите няколко часа, които би отнело приготвянето на храната, изпиването на аперитива и т.н.
Пък за командировката обещавам да пиша в най-скоро време… Имам интересна гледна точка, мисля…

 

Всяко ново - добре забравеното старо!

Нали така казват?

Разказвали са ми за двойки, които след раздяла, или дори ужасен развод, преоткриват с нова сила чувствата си, или по-скоро плътските радости (иииииии… като Дадо Поп се изказах). Не вярвам да има някой, който след дълга връзка и раздяла, да не си е фантазирал за нощ с бившия/бившата в леглото… или на фотьойла… или на автоматичната пералня Някои не остават само с фантазиите си, а ги преживяват. Необходимото и достатъчно условие е желание и от двете страни. А такова обикновено не липсва.

Минава време… хората се променят… понякога лошите спомени се забравят, а понякога разбираме, че точно те могат да се превърнат в допълнителен стимул за фантазията…

Замислих се за това и изведнъж ми просветна къде е разковничето. Ами да - всичко е до обвързването! Когато сте били заедно сте били обвързани, нали? Това е било задължение, нали? А когато се превърне в забранен плод? - тогава какво?

Естествено такива връзки не продължават дълго. Те по дифолт са кратки, бурни и… без аплодисменти! Зрелите хора умеят да ги различават от истинските.

Незнам… Грешно ли е това? Струва ли си? Не е ли излишно емоционално претоварване без някакъв смисъл в бъдещето? Малко напомня на връзка със семеен партньор - едно временно ти е и хубаво и едно такова спокойничко, като че всичко е само наужким…