Обещаната фотосесия на Рико

Уф, пък значи, колко е трудно да стоя мирен, пък и защо не ми дават да шавам - даже когато подавам лапа, както си му е реда не ми я вземат - сигурно е някаква нова игра… Добре, че си знам урока и сядам, когато трябва.

Няма пък! Кокалът е мой! Не си го давам! Тая пък тука какво ме е заюркала върви там, стой тук… Аз ще си изям кокала, пък каквото ще да става!

Ааааааа… ама започва да ми омръзва! Май е много лошо да си куче. Искам да съм котка – например лъв!!! Ще вирна четирите си крака и ще рева, ето така: хррррррррр… аз съм лъв! Хм… Тая пак нещо се обърка.. Ама какво съм й виновен аз, че не била натиснала някакво си копче, когато било трябвало. Ох… трудно се плува в сярна киселина и се играе ватербол срещу отбора на крокодилите!

Днес, примряла от глад, след като прочетох за тази вкусотия реших да се поразходя мъничко наоколо, че да не взема да се гътна от недохранване Въоръжена със заветната чантичка, ухаеща прекрасно, че и с едно студено айрянченце излизам на улицата. Нещо ме загложди отвътре като видях сергиите с книжки точно срещу закусвалнята.
Признавам, не се бях замисляла досега за невероятното попадение с мястото на тези сергии. Лично аз се засилих и от пръв поглед нацелих “Майсторът и Маргарита”! Някъде бях чела или гледала някакво интервю (ама като не помня с кого беше), в което интервюираният казва, че ужасно завижда на хората, които още не са я чели, защото това удоволствие им предстои.
Та така… веднъж вече заситила първичния си „стомашен” глад започвам и книжката. Завиждайте ми, пък!

Обяснявам по телефона на една достолепна дама как да си разпъне прозореца на цял екран. Казвам да кликне два пъти на най-горната тъмносиня лента, но не става и не става! Трети път повтаряме упражнението… Накрая на мен ми писва и през зъбки, с треперещо гласче изкрещявам: “Удари два пъти с мишката по горното черчеве на прозореза даже и да се счупи!!!”

Амин! Поп Андрей с легендарния топ! Каза Амин, захрачи и плю! Стана!

Писала съм няколко постинга по повод разликите между половете. Лично за мен има такива и то съществени. Знам, че звучи остаряло такова противопоставяне, но пък ето моето мнение, а и къде другаде да си го споделя, ако не тук.
Та значи… Като представител на жените (при това блондинките) не мога да не изтъкна някои предимства на моя пол. Тук ще се спра на устойчивостта. Ние, жените (Боже, Боже, звуча като Марта Вачкова!!!) имаме невероятната способност да посрещаме шоковите ситуации с много повече „мъжество”, колкото и неадекватно да звучи. Естествено всичко е строго индивидуално… разни хора – разни реакции, но след първоначалния шок ние имаме по-точни и премерени реакции. Може би някак при мъжете шокът действа със закъснение. Жените в първите минути може и да губят присъствие на духа, да ритат, хвърлят, трещят… но неминуемо си идва моментът на овладяване и без да искат, просто се случва в главата им се подрежда план за действие. Обикновено се оказва, че първоначалния е най-правилен, дори!
А какво се получава на практика с мъжката реакция? Докато случката стигне до съзнанието им и се започва: преплитане на възможните противодействия; претегляне на различните „за” и „против”; аргументи; основания… отхвърляне. Ако някой нямащ пряко отношение стои отстрани и наблюдава, сигурно ще може да чуе как работи мъжкия мозък в такъв момент – едно специфично цъгъркане като от компютър със 128 МВ RAM, на който са пуснали Виста
Вероятно различните реакции в кризисни моменти си имат и историческо и физиологично обяснение. Има значение и самата случка: може ли да се постави под контрол? Елементарна повреда на уред или бъг в софта, който да има разумно обяснение в обозримо бъдеще, но все пак стоя зад теорията си, че жената реагира (поне след първите минути) по-адекватно.
Майк Рам ми припомни нещо, на което вече умея да гледам от дистанцията на времето.
Преди 9 години почина татко. Съобщиха ми по телефона. Колкото и внимателно да ти поднесат такава вест, никога не е достатъчно. Бях на вилата с… хм… гаджето, така да се каже. Честно, дори и след толкова години не си спомням какво съм правила в първите минути. Някъде съм запокитила слушалката… намерих се на леглото – възглавницата мокра, а аз се опитвах да овладея дишането си…
След което: Обясних какво са ми съобщили; Набрах телефона на зет ми и горе-долу внимателно му съобщих; Помолих го да каже на сестра ми – нали все пак е най-близкият й човек; Облякох се. Събрах най-необходимото за около седмица престой; Изчаках обаждането на сестра си и О, Боже – не й е казал! Събщих й ВНИМАТЕЛНО. Казах „закарай ме”! И всичко това в рамките на 10 минути след освестянето. Бързах за да стигна по-бързо при майка.
Пристигайки вече пред нас, с възможно най-умолителната физиономия и през сълзи го помолих поне да влезе с мен: Ядец – целуна ме нежно, обясни калко е обичал татко, пожела ми да бъда силна и предположи, че сигурно той също ще умре ако влезе!
Та къде остана адекватната мъжка реакция!?
Може би съдя твърде строго… или пък ако беше започнал с „писенце, котенце” пак не бих го приела… Но вярната реакция е ясна, нали!?
PS: Напоследък пиша рядко. И аз си търся причината. Често са ме обвинявали в несподеляне – едва ли не осмият смъртен грях – опровергавам с този постинг. И ако това не е ексхибиционизъм – здраве му кажи! Ще се науча аз…

Ох, така не се бях смяла от сто години… даже и по-малко!
Седим си ние с една приятелка на по чашка червено винце и клюкарстваме кой, какво, къде, с кого… Обяснява ми как излезли с друга наша обща позната в един хубав слънчев почивен ден да се разхождат и да обменят информация тет-а-тет… Тук е момента да вмъкна, че моята приятелка от доста време насам ми обяснява колко хубаво нещо виждаш ли бил един такъв вибриращ колан за дупето, как можел да ни отърве от досадния целулит и темподобни гадорийки. Аз лееекичко пропусках покрай деликатните си ушички тези приказчици, но това не се е случило с другата ни позната, излязла на разходка в същия този слънчев почивен ден. Навили се двечките да си поръчат с остъпка две бройки от въпросното чудо на чудесата, но втората дама в случая така и не се постарала да запомни наименованието му и за по-кратичко го нарекла просто „вибратор”!
И представете си сега: седят двете в кафе по главната улица, минават покрай тях разни стройни порзголени от слънчицето девойки, а нашите все още хубавки около 40 годишни блондинки се комплексират с всяка изминала минута. Едната не издържа и се изплясква точно когато сервитьорката пристига с таблата: Абе, Танчето, ще видиш, че с тези вибратори ще се оправим!
Горкото сервитьорче – тръсва таблата и ги изглежда подозрително точно както би изгледало две позастаряващи лесбийки, но накрая заключило умно: Вибраторът наистина помага! Много!
От съдедните маси – смяяяяяях… от масата на нашите срааааааам… И смяяяяяяях!
Но това не е всичко, въпреки, че вече сълзите ми течаха от очите, размазвайки старателно положената спирала!
Прибира се дамата в къщи и звъни на мъжа си: Знаеш ли какво сме решили с Танчето? Ще си вземем вибратори!
Съпругът, съвсем не лишен от чувство за хумор резонно й задава въпроса: Ааааааа, значи така, а? Ще се „хайдакате”*, а?
На което жената отвръща неразбиращо: Абе защо пък да се наакаме?

• Хайдакам – типична русйенска думичка, евфемизъм

 Бях чела разни смехории по повод на това как хората стигат до съответния блог. Но това, което прочетох днес в моя блог направо уби коча с лопатата (изкърти ваната, изби рибата…)
“ЖП ПРЕЛЕСТИ” Ха сега де! Е ли това “ЖП ПрелеЗ”? Защото аз никак не свързвам вездесъщия ни ЖП превозвач с каквито и да било ПРЕЛЕСТИ!
“СПАСЕНИЕТО НА ПРОХОДА” - Save Our Souls!
Винаги разпознавам кога в учебната програма по литература влиза Димчо Дебелянов с “Да се завърнеш в бащината къща”. Пък за новите промени в КСО и ДДС - винаги държи първенството. Всеки божи ден поне по 5-6 пъти някой търси Кодекса за социално осигуряване в гуглето и съответно попада на моите отровни излияния по въпроса.

Вчера се видях с един човек. Не се бяхме виждали от може би повече от една година.
Разказвахме си какво, що… Бил се преместил в UK. Предложи ми да се похваля с нещо, а аз само това и чаках – веднага вкарах в разговора колата, шофирането… С ентусиазма на малко дете разказвах преживелиците си. А той като разбра, че е опелче корса, т.е. „Коки”  ми се подигра, че било втора ръка… че било мъничко… тинтири-минтири! Не пропусна да вмъкне, че в Англия имал Ауди А4 - голям праз пък!!!
Е, първо си помислих – какво по дяволите съм харесвала преди година в него! После си дадох сметка, че моето опелче може да е втора ръка, мъничко и с двигатл само 1,2, но е предизвикало в мен много по-голяма радост от някакво си надуто Ауди А4!
Взех да философствам май нещо като Моканина, а!?

В последно време и звезден прах да ми се случи да видя пак ще ми заприлича на заразен плъх!
Всяка година започва с ненормално темпо. Поне последните три са така.. при мен! С всички тия промени в осигурителното и данъчно законодателство всяка година! бррррррррррр… Дори да задам елементарния въпрос какъв е смисъла от промени в нещо, което така или иначе води до един и същ резултат няма да намеря отговор… Просто защото и резултатът е съмнителен до безбожие! Защо господата законотворци решиха преди Местните избори да сменят процента на осигурителната тежест за ДОО е ясно. ОК - намаляват вноските, правят си някакви сметчици за… абе и аз незнам вече за какво! Дали някой би отишъл да гласува изобщо; и дали би гласувал за предложилите това решение май няма особена връзка! Ама защо през годината, бе Аланкоолу!?!? Така - сега в началото на Новата няма да сменяме процента - ще сменяме съотношението!!!
Вот тебя здрасти!!! Ами плоския данък и компенсирането на ниските заплати? И всевъзможните призиви от камари и сдружения на работодателите! Хайде да си говорим честно – ако един работодател те е осигурявал на минималния осигурителен праг, а на ръка ти е давал разликата – няма да го промени сега, нали? А онзи, който си осигурява работниците си на реално взетото няма нужда да ги компенсира. Начин да се вдигнат заплатите в бюджетната сфера? – глупости от 1001 нощ!!!
И вездесъщите болнични!!!
В началото на миналатта година луди ни направиха с тях – сега дочух господинът Христоскова да прави неприлични предложения по телевизията да се били връщали болничните пак при работодателите!!! А какво стана с Австралийската система, дето само трябваше да зачислят по едно кенгуру на счетоводител, че да ходи по инстанциите, пък ако случайно го освободи за малко да го дава срещу определен наем на болните работници, че да търчи по лекари, банки и НОИ!?!?
И отново промени в Декларация 1 за НОИ!
А сега де!? Бюджетните организации нямало да имат Минимален осигурителен доход!!! Ами тогава за какво сте приели недоносчето Закон за бюджета на ДОО? А? Там нали си има прагове за дейности като „Общофункционално управление на държавата на централно и местно равнище”? Ако и това не е бюджетна сфера – здраве му кажи!!! Пък да не споменаваме за различните цифрови кодове на НОИ и Статистиката, касаещи едно и също нещо – така наречения НКИД!
Ей!!! Не ме разбирайте погрешно – не споря само за спорта или да си излея отровичката, защото съм побесняла. Някой някъде няма връзка първо с главния си мозък, после с централизираната си ситема за събиране на информация, а накрая и с реалния свят изобщо!
Ами да отида да го вържа – за предпочитане в тапицирана стаичка за кандидат-наполеони с по-длъжки ръкавчета на ризката му!

Гледам един филм. В субтитрите му пише: “Искаш ли да видиш заразен плъх?”

Аз чета: ”Искаш ли да видиш звезден прах?”

Май още ме държи!

Честита Нова 2008-ма на всички!

Посрещнете я с радост, изживейте я с любов, изпратете я с успехи !
Късметът и здравето да бъдат ваша сянка!

Господи, дай ми малко от твоята мъдрост!
Живея живота си на пресекулки, задъхано… Докато търся необикновеното не осъзнавам, че то е по пътя на обикновените радости като усмивката подадената ръка… ако щеш и в даването на път на пешеходеца…
Ивелинке, спри да искаш за себе си! Искай за другите, а се задоволявай с това, което те ти отстъпят! Това овчедушие ли е? Или благородство?
Господи, дай ми малко от твоята мъдрост!

…
Вървя по прашен земен път,
И гълтам мрак и някаква посока.
Тупти сърце във мойта гръд,
Крещи от непоследна болка.

Тъй търся брод към себе и и теб на този свят,
Невидим праг усещам в тъмнината.
Аз търся бряг,
Не сламка във водата.

Луната ми подава своята бледа ръка
И води ме от град на град,
Дорде намеря себе си и теб –
Мой враг, мой брат.

Тъй дните в нощи се превръщат,
А нощите във дни.
Ръцете грехове и радост ще творят
Борбата болки – болката борби.

Ивайло Кожухаров

Какъв е предела на силите? Къде? Кога си на ръба? Когато ревнеш от безсилие, че не ти достига времето, или когато все пак го пребориш, прибираш се и повръщаш от умора.
Незнам… Само моля Господ за още от Неговата мъдрост!
В детството си наричах „онази сила” Дядо Боже. Сега стана „Господ” Кога порастнах?..