- Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински….

- Има ли вода?

- Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

- А ще ми дадат ли храна?

- Колкото поискаш.

- А кучето?

- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

- Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.

- Да, на двора има кладенец.

- А кучето ми?

- До кладенеца има поилка.

- А дали ще ви се намери малко храна?

- Да, ще те нахраним.

- А за кучето?

- Ще се намери кокалче.

- Какво е това място?

- Това е раят.

- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

- Лъже! Там е адът.

- Но как търпите това?

- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

 За всички, които не изоставят приятелите си!

Не съм се заблуждавала, че ще е  лесно. Нищо, че 15 години се подготвях. Подготвях се за НЕГО!

И все пак е хубаво. Хубаво е да знаеш, че някой мисли за теб. Хубаво е да се погрижиш, някой да се чувства добре, заради това, че ти си се погрижила за него.

Но той ще се грижи през остатъка от животаси за ВАС! И както се пееше в някаква песен „ да видиш погледа на децата си в неговите очи” (не е чалга, обаче не се сещам коя е)!

Чувала съм думите, че женското сърце е „Определение за безкрайност, т.е. в него винаги има място за още един”.

В момента в моето има място само за двама.  Единият от тях е безкрайност!!!

Стоях и дебнех да се запозная със странностите на мъничкия тропанчо и го хванах!!! Обикаля си нашия небрежно, души тук-таме, пъха си муцунката навсякъде и хоп – измъкне от панера за зеленчуци една глава лук! Викам си – ще да я е сбъркал с топката си… ама не! Гризе нашия лук, та пушек се вдига. Старателно си я обели – разхвърля люспите по двора, а лютата, бяла част започна да изчезва мистериозно в черното му тумбалаче

Иначе крачетата му започнаха да се изправят – справяме се успешно с рахита. Хапченца, рибено масло (благодаря Нийли за идеята) и най-трудното – държим го кльощавичък, милия… По цял ден се разправяме с любимия – аз скришом му давам по някое лакомство, а той като ме хване и започва да ми се кара. Знам, че е прав – трябва да оздравее, ама ми е жал пък!

А какъв е сладкар… По цял ден обикаля двора и прави торти. Кака Блу – сладки да яде пред него  Започнахме и с обучението – почти се е научил да сяда – опитвам се и с жестове да го командоря… Но все пак си е още бебе, лесно изгубва интерес и хуква след поредната глава лук. Нови снимки нямам, щото любимия не заредил батериите на камерата, но обещавам – в най-скоро време ще демонстрирам кучешкото лукоядене…

Ужасно много обичам да чета детски лафове. И Деничеро и Блу и да не се обиждат другите, но и техните ги чета

Напоследък щерката на колежката ми е доста продуктивна откъм подобни изцепки, та не се сдържах и с любезното й съдействие и съгласие пускам няколко подобни:

1. Баба й я гледа вкъщи, влиза в тоалетната, вратата е с голямо матирано стъкло, а малката Ванеса се взира през него.Бабата, излизайки с поучителен тон:

- Не бива така да гледаш хората докато са вътре!

- Ама аз тука не виждам хора – видях само една баба!

2. Мамо, ти знаеш ли, че бабите са един вид допълнителни майки!

3. Ванеса обича солети с билки. Докато стоят в сладкарницата решава да отиде сама да си ги купи:

- Може ли едни солети с рецепта!

Тук изражението на продавачката е всъщност кулминацията!

4. – Аз сега съм на 4-ри и съм в градината. После ще ходя на училище – нищо че е трудно… После ще трябва да ходя на работа… И после да раждам…

5. – Мамо, ако ти беше русалка, щеше да ме родиш и аз щях да бъда русалка.

6. Записват я в детската градина. В коридора има клетка с някаква птичка. От вратата на една стая се разнася глас:

- Пепи, там ли си?

Ванеса услужливо отговаря:

- Няма я, ама има едно пипи!!!

Сигурно има и други, за които не се сещаме, а и неминуемо ще се зародят нови… Така че дали да не номерирам заглавието?..

Искате ли да го превърнем в ужасен кошмар?

Трябва ви едно гадинче като това на комшиите отгоре!  От 6 и половина сутринта дъни чалга!!!!

А!?

Не го издържах! Първо се раздумках по стената!!!

После дирекшън по нощница се качих и раззвънях на вратата им! Не ми отвориха, но поне спряха подобието на музика!  За  първи път се случва – Господи, дано да е за последен!!!

1. Трябва да си достатъчно мотивиран да го направиш – да си убеден, че е необходимо;
2. Подхождаш с необходимата доза уважение.
3. Без резки движения!!!

Та такива ми ти работи…

Шегичка.
Та – мисълта ми беше за разните му пожелания, късмети и т.н. Няма пък да сложа многоточие, колкото и да ми е ще Ще слагам усмивки
Наскоро ходих на един рожден ден. Познавам отдавна рожденика и съответно, съобразявайки се с вкусовете му избрах книга. Надписах я според разбиранията му и се усетих, че толкова думи са отлитнали на вятъра…
Всеки път, когато подготвям късметите за Нова година, ги стихоплетствам, но помня толкова малко от тях. Сега ще сложа тук няколко (колкото помня) за да останат за поколенията
1. „И предници и задници
При майстор „Матадор”
И гуми из зад граници
Създават Ви комфорт.”
Написано за конкретен човек, съответно фирма (хи-хи човекът фирма). След години, когато му се наложи да прави рекламно изречение в едно Русенско радио се ядосах, че не е използал точно този късмет за рекламата.
2. „На ученичките с големи __ци
Ще им пишат все шестици!”
Верно е!  Тук слачам от онова изчервеното емотиконче (blush)
3. „Ужким студенКи, пък как топлят?!”
Правописът е нарочен! Е, какво? не е ли вярно!?

И идва ред на надписът на книгата.

4. „Здраве, щастие и вино
Гаджета от холивудско кино!
Да пребъдат твоите идеи
Светът да бъде без евреи
Туй желаем го двамина
_____ и Ивелина”
Струва си да се запомни, нали!