Just another day in paradise

Днес съм вързана да стоя само в офиса. Така не съм свикнала. От доста време насам обикалям като муха без глава града и България, а днес не трябва да си отлепвам Д-то от стола пред бюрото.
Е, поне ще наваксам с пропуснатото из нета. А ето вече сядам да пиша и постинг… Ама малко на спам мяза, щото нищичко смислено не ми идва наум. Та да поясня… Тук съм вързана за телефона - ще давам консултации на цяла България… защото нещо в офиса в София са им кът хората.
Ама като казвам консултации - те са толкова разнообразни… Започва от това как да се отвори СД-то за да се постави инсталационния диск, обяснение коя точно наклонена черта да се изпише някъде си (горния край наклонен на ляво или на дясно) и стигат до задълбочени спорове около осигурителните конфигурации и що е то това ДОД и има ли то почва у нас.
А иначе не съм писала отдавна тук, защото бях обяснила, че тук ще изливам емоциите си, а напоследък емоциите ми се въртят около колата и шофирането, а за повечето хора това е отдавна преминал етап от развитието и по всяка вероятност бих станала досадна!
Ама не мога да пропусна да не напиша нещичко, все пак… Вече съм такъв шофьор, че направо не мога да се позная. Ходих самичка до Търново и Бургас Шофирах през нощта след цял ден обикаляне из града. Изобщо за какво говорим
Другото ново е, че смених старата виста, защото нещо не стана… Едно приятелче дойде и ми сложи някаква орязана версия, но факт е, че май си работи…
Това е най-дълго писания ми пост… телефона звъни през 2 минути… Какво ли ще стане като ми се изпържи окончателно блондинското ми мозъче?! Нали казват, че с мобилен телефон можеш да си изпържиш яйце…

Та така… Хайде да приключвам, че пак звъни!

 

Ама пък шантав ден…

Първият работен ден е винаги гадничък… То не стига това, ами и цялата работна седмица ти се струпва на главата с едни такива мрачни прогнози и перспективи… Миналата седмица беше доста емоционално претоварена, та се наложи шефът отложи един ангажимент, в моя полза естествено Разбрахме се аз да отида до една съседна община, да свърша работата. ОК - в понеделник, прибирайки се от вилата реших, че би ми спестило време, ако първо отида до въпросната община… Говорих по телефона със съответния човек, обещах му да съм при него след 15 мин. и… ядец! Падна ми батерията на телефона - ами като съм такова пате, че забравих да си го заредя през укенда! Пристигам в учреждението, най-културно обяснявам на входа, че имам среща с еди кой си за еди що си и за целта трябва да стигна до отдел ТСУ. Дават ми инструкции - етаж, стая… Но не убягна от погледа ми, че ме гледаха странно…

И аз поогледах себе си, но нищо страшно и ненормално не открих. Оттук нататък всички започнаха да ме гледат още по-странно… Такъв човек няма… имало само един с такава фамилия, но той виждаш ли бил шофьор на кмета!!! Изцедих последните остатъци от ток в батерията и говорих с човека. Аз, казвам, съм на третия етаж! А той - не - елате на втория! Слизам до втория - няма никой… Казвам си - невъзпитан човек - дори не излиза да ме посрещне!!! Повъртях се още малко… Просто няма изход - без телефон, без връзка с шефа и човека при който отивам - пълен ужасТ. Врътнах си Д-то и потеглих към ЖП гарата…

Тук е момента да измрънкам и нещо друго… Още не мога да си взема корсата от автокъщата… Не могат да й извадят още транзитните номера… Това си е направо за рев!!!

Та значи… ЖП гарата… Типична ЖП гара… дори спретнатичка такава… Заставам си аз чинно пред гишето и с любезен тон питам в колко има влак до Русе! Винаги съм твърдяла, че умея да разговарям с хората… Уловката тук е “хората”. А не ЖП-йците. Направил Петърчо жалък опит за екселска таблица с разписанието на влаковете и смята това за апотеоза на живота си… Че и обидчив, ако не обърнеш внимание на великото му творение… Все пак успях да изкопча часа на влака, но с уточнението, че има закъснение. ОК, казвам, а може ли едно билетченценченце? След като се сдобих със заветната хартийа в ръката си, не му останах длъжна и поясних, че ако не бяхме провели милото си разговорче за наличието на разписание и липсата на обноски, надали щях да получа отнякъде инфо за закъснението, пък и с тия умения за работа с ексел надали скоро ще изобрети машина за автоматично издаване на билети!

И такаааааа… стигам до в къщи… включвам телефона в зарядното и веднага звъня на шефа. Поредната изненада – то не било в тази община, а в другата! Също като „Те не били компютри, а компоти”! Пълна и невероятна объркация! При емоциите около закупуването на колцата шефът объркал общините… Моето извинение за телефона не се приема – то и аз не бих си го приела де!!!

След такова начало на седмицата какво ми остава, освен да чакам тухла да ми падне на главата! Да взема да си потърся каска ли?

 

Ураааааааа Опел Корса!!!

Това мое служебно возило стана направо историческо! И ето дойде най-щастливия ден, когато се сдобих с него! За най-голяма моя радост колата е точно такава, каквато аз си исках!!! Исках мъничка, спретната малолитражка… По-новичка за предпочитане…  Е, простих се с климатика, но пък на фона на безумната ми радост… абе карай - без климатик ще мина! Днес я платихме, направихме гражданската отговорност, а утре ще си получим и транзитните номера… Хъх… чак нямам търпение… Сега, миличката, стои самотна на плаца на автокъщата и ме чака!

А днес така се беше нагиздила, само за да ни впечатли…  Ама това, мъжете никак не ги разбират тези работи! Шефът ми пет пъти мина покрай нея без да й обърне внимание… После се спря до един пасат наблизо - само заради малко по-внушителния му външен вид… Аз изобщо не го харесах… един такъв надут, самовглъбен и мрачен! Добре, че не намалиха от цената! И тогава ТЯ изгря с цялата си прелест… Само малко трябваше да издърпам мъжете до нея - те чак тогава я забелязаха - мъничка, зеленичка, блестяща (споменавала ли съм, че обожавам зеления цвят)! Защо мъжете не забелязват истински красивите неща!?

Тук е моментът да си признавам… това беше първата кола, в която не ме беше страх да седна на шофьорското място!  Абе не съм от най-страхливите, но онези, големите надути лимузини истински ме плашат!

Жалко само, че не успях да я снимам! Като си я прибера обещавам снимчици! 

Май пак пиша разрошено… нищо… това е защото съм на седмото небе от щастие!!!

 

8-те неща, които не знаете за мен

Добре де… Получих любезната покана на Белослава Чолакова. Благораря ти за милите думички :). Преди време Нед ми изпрати подобна, но за 5-те неща.. Сега се чудя да разширявам ли обхвата на разкритията относно моята личност само с 3 още, или да съчинявам още 8… Какво пък – да се пробвам и да видим какво ще се получи на практика…
1. Понеже времето е едно такова отпускарско и курортно, тук му е мястото да си признавам, че не обичам да ходя на море в общоприетия смисъл на думата – искам да съм на бунгало на брега на морето, с изглед към морето, с баня и топла вода, но да е на дивашко местенце – т.е. наоколо да не бъка от ревльовци със сополиви носове, които да хленчат, че искат във водата, а майките им да крещят по дифолт да внимават да не счупят фикуса.
2. Незнайно защо, след като любимия ми цвят е зелено, напоследък всичките новозакупени дрехи са ми в бежово!?
3. Още няма кола… току що шефът ми се обади за една астричка… от любимите ми – хеджбек! Дано да стане!!!
4. Една голяма част от приходите ми отиват за таксита… ми не обичам много-много да ходя пеш! Затова стискайте палци за колата – при всички положения ще ми излиза по-изгодно!
5. Блондинка съм… нищо, че веднъж един познат ми каза, че по-добре би било да съм брюнетка (от гледна точна на външния вид, а не на интелекта ), защото така съм била приличала на „манджа без червен пипер”, цитирам!
6. Обожавам да си купувам обувки, но на чантите не обръщам винаги подобаващото внимание!
7. С компютрите съм самоука, от училище нищо не разбрах за тях – ама пък какво ли се учудвам – тогава ни караха да правим автоматична информационна система на бейсик – на мен ми се беше паднало да вмъквам текст… блааааа… добре, че имах съученик, който ми я написа, а аз дори в преписването съм била допуснала грешка и не тръгна – имах 5!
8. Като за последно – това, дето го правя в момента никак не се връзва с мен като цяло! Не обичам да разкривам себе си! Това понякога обърква хората и си мислят, че съм студена, безразлична и несподеляща… От всичко най-мразя някой да проявява съжаление към мен. И заради това не обичам много и да се оплаквам!

 

Обещавам!!!

Другата година на 1-ви юли задължително да бъда някъде на моренцето!

Да слушкам и да папкам! Да не папкам когато не трябва също!

Да спя редовно и по много! Полезно било…

Да бъда любезна и възпитана!

Да приказвам по-малко, а да слушкам повечко!

Да престана да се шегувам с близките си с моето характерно чувство за хумор!

Да не се ядосвам на сметките за ток и вода (това от следващия месец обаче)!

Да ставам рано, да карам бавно… :) (Братя Аргирови)

Да си сменя най-накрая шофьорската книжка!!! (Наложително)

Да отида до Силистра да си видя племенниците!

Д спра да пренебрегвам личните ангажименти за сметка на служебните, поне в извънработно време!

За цигарките - направо не смея да обещавам (може би в следващия постинг от този вид!)

Да хвана булчинския букет на следващата сватба!

Да си почина през отпуската (когато и да е тя )

 

Любовта си отива, не съвсем, не съвсем…

Кога една връзка се превръща в тежест? Кога човекът, с когото ти е било приятно и си споделял часове и дни наред престава да владее мислите ти и се превръща в досадно задължение? Случвало ви се е, нали? Резонният отговор е, че явно не е било любов! It must have been love Да де, ама не съвсем! И всичките тези сложни думички… Защо усложняваме нещата с тях, след като са просто думички!? „Любов”, „Обичам те”… Твърде комерсиално и пошло започват да звучат. В случая винаги има един доволен от развръзката и един наранен! За да има баланс в природата… не може всички пък да са доволни! Усещането за отново върнататата свобода е прекрасно. Понякога обаче се питаш – какво да я правя тази свобода – тя не топли, не говори, не изслушва! Колко ли брака са се разпаднали след време само защото някой някога не се е престрашил да вземе свободата и живота си в ръце. А след време всичко се връща! Трудно ли е да вземеш такова решение докато не е станало късно?! Факт! Темата е необятна… А ако намесим и химията с разните му там ендорфини и хормони? Кога изчезва топлото чувство, наречено от хората любов, от биолозите нагон и т.н? Някои казват след 5 години не остава нищо от първоначалното еуфорично привличане… Други градят целия си живот на основата на добро приятелство… къде е истината???

 

Да се завърнеш в бащината къща…

Хубаво е да се прибираш в къщи.
Тъжно е, когато си уморена, а и няма кой да те посрещне, а и заварваш къщата точно в същия вид, в който си я оставила.
Хубаво е да влезеш и да си почиваш на спокойствие в тишината на дома.
Чудиш се дали това е дом или просто място за живеене?
Пускаш музика – хм… депресиращо е!
Пускаш телевизия – поне д-р Хаус е на линия!
Заспиваш – сънуваш море…

 

Преди умората да ме надвие…

Изморена съм.
Вече трета година карам на педали с по седмица отпуск, през която телефоните ми не спират да звънят!
Изморена съм… Усещам как това се отразява и на отношенията ми с околните. Знам, че не са хубави тези рабти, но факт… все по-често повишавам тон за няма-нищо. Днес се скарах на едно момиченце по телефона, само защото ме прекъсна по средата на думите ми!!! Почувствах се виновна и се извиних, естествено, но ввсе пак това никак не е в мой стил, а е и недопустимо в моята работа.
Изморена съм… Краката ми тупкат като на онова кученце от разказа на Йовков – Пантелейчо, дето тичкало след каруцата от чифлика до града!
Искам да се покрия някъде под дебела сянка при студена во(Д)ка!!! Ама да няма хора около мен. Мисля, че не искам да виждам никого поне три дни! И после малко да се раздвижа… Имам толкова започнати и недовършени неща… книги, филми, приятелства… ама приятелствата след третия ден, де (заедно с водката – дотогава само на вода)
Не съм предполагала, че все пак умората така ще ме надвие. Не й се давах толкова време. Дори пролетната прогоних, а сега….
Сега се сетих за едни стихове на русенеца Ивайло Кожухаров. Дано да успея да го цитирам правилно, защото не намерих нищо в нета да си ги припомня…

Вървя по този път,
Прекаран кой знае в кой години,
Кой знае преди колко време.
Преди мен, от такива като мен.

Извива се и лъкатуши
Като река, като змия, като вена
През планини, гори поля…

Господи, какви сравнения!
Това е просто път,
По който трябва да премина
След много други поколения
Преди умората да ме надвие!

Та така… Ще успея да се взема малко в ръце, но ми трябва почивчица… поне мъничка…

 

Пантелей пътник

А сега пиша от Бургас. Страхотна командировка си изкарвам… Жалко, че вече свършва! Набързичко ще минем през Търново и се прибирам в Русе! Обаче да поясня. Вчера сутринта си свършихме работата в Силистра и поехме към Албена. Виж, Албена ми хареса (за разлика от Слънчев бряг). Освен служебните задължения успяхме и да се поразходим. Снимах с камерата, но още не съм я източила. Успях да документирам как се пълни пожарната кола с вода в Албена - мисля, че забавно се получи. След Албена следваше Златни пясъци, естествено с разходка… Строят айфелова кула. Снимах я, разбира се, с обяснението, че съм в Париж, а до нея има Виенско колело… На този принцип бях и във Виена

Оттам тръгнхме за Слънчев бряг, но защо ли не пожелах да влезем :-Р Вечеряхме на едно особено дивашко мусто… някакво рибарско кръчме между Равда и Несебър… пълно с аквариуми и най-различни рибоци вътре. Ядох една риба, която специално снимах за да не й забравя името… Ватос (цитирам) Нещо като калкан, обаче не чак толкова хубава! И имах неблагоразумието да поясня, че съм речно чедо на псевдосервитьора (в последствие се оказа че е главния рибар). Моментално започна да гледа на мен с едно такова пренебрежение… а аз исках само да ми порзкаже малко повече за рибите, които се предлагат. Хм…

На връщане слушахме “Гангстерски рай” и се получи страхотно клипче - фон на песента са новостроящите се хотели по вече не чак толкова красивото ни черноморие. Ииии… чак нямам търпение да си сваля видеото на компютъра!

С Дидката после останахме да си приказваме и нещо май сме се поувлякли с времето - това го разбрах на сутринта по нечовешката доза кафе, която трябваше да изгълтам за да прогледам.

А другата седмица ще трябва да посетя Търново поне за ден… Май съм голяма хаймана, а!?

 

Желания и пожелания

Йееееее… човек трябва задължително да внимава какво си пожелава - напоследък като че ли всичките ми желания, изказани тук, се сбъдват.

Ето на - оплаках се от стоенето по масите - и какво се получи на практика - получих с един ден по-дълга работна седмица После си пожелах да ходя в командировка - и факт… В момента пиша от Силистра, а ще продължавам за Албена, Бургас, Търново…

Племеницата ми си пожела да дойда до Силистра - ето ме - въпреки, че нямаше кой знае каква вероятност да стигна и до тук!

Хайде сега да посвърша нещичко, че все пак нали се води, че съм на работа.. нищо че ми е едно такова … разходливо…

Приятен ден на всички… и внимателно с пожеланията, че знае ли човек!