Рико

Обещаната фотосесия на Рико

Уф, пък значи, колко е трудно да стоя мирен, пък и защо не ми дават да шавам - даже когато подавам лапа, както си му е реда не ми я вземат - сигурно е някаква нова игра… Добре, че си знам урока и сядам, когато трябва.

Няма пък! Кокалът е мой! Не си го давам! Тая пък тука какво ме е заюркала върви там, стой тук… Аз ще си изям кокала, пък каквото ще да става!

Ааааааа… ама започва да ми омръзва! Май е много лошо да си куче. Искам да съм котка – например лъв!!! Ще вирна четирите си крака и ще рева, ето така: хррррррррр… аз съм лъв! Хм… Тая пак нещо се обърка.. Ама какво съм й виновен аз, че не била натиснала някакво си копче, когато било трябвало. Ох… трудно се плува в сярна киселина и се играе ватербол срещу отбора на крокодилите!

 

Храна за стомаха, храна и за сърцето

Днес, примряла от глад, след като прочетох за тази вкусотия реших да се поразходя мъничко наоколо, че да не взема да се гътна от недохранване Въоръжена със заветната чантичка, ухаеща прекрасно, че и с едно студено айрянченце излизам на улицата. Нещо ме загложди отвътре като видях сергиите с книжки точно срещу закусвалнята.
Признавам, не се бях замисляла досега за невероятното попадение с мястото на тези сергии. Лично аз се засилих и от пръв поглед нацелих “Майсторът и Маргарита”! Някъде бях чела или гледала някакво интервю (ама като не помня с кого беше), в което интервюираният казва, че ужасно завижда на хората, които още не са я чели, защото това удоволствие им предстои.
Та така… веднъж вече заситила първичния си „стомашен” глад започвам и книжката. Завиждайте ми, пък!

 

И аз, И аз…

 Бях чела разни смехории по повод на това как хората стигат до съответния блог. Но това, което прочетох днес в моя блог направо уби коча с лопатата (изкърти ваната, изби рибата…)
“ЖП ПРЕЛЕСТИ” Ха сега де! Е ли това “ЖП ПрелеЗ”? Защото аз никак не свързвам вездесъщия ни ЖП превозвач с каквито и да било ПРЕЛЕСТИ!
“СПАСЕНИЕТО НА ПРОХОДА” - Save Our Souls!
Винаги разпознавам кога в учебната програма по литература влиза Димчо Дебелянов с “Да се завърнеш в бащината къща”. Пък за новите промени в КСО и ДДС - винаги държи първенството. Всеки божи ден поне по 5-6 пъти някой търси Кодекса за социално осигуряване в гуглето и съответно попада на моите отровни излияния по въпроса.

 

Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Вчера се видях с един човек. Не се бяхме виждали от може би повече от една година.
Разказвахме си какво, що… Бил се преместил в UK. Предложи ми да се похваля с нещо, а аз само това и чаках – веднага вкарах в разговора колата, шофирането… С ентусиазма на малко дете разказвах преживелиците си. А той като разбра, че е опелче корса, т.е. „Коки”  ми се подигра, че било втора ръка… че било мъничко… тинтири-минтири! Не пропусна да вмъкне, че в Англия имал Ауди А4 - голям праз пък!!!
Е, първо си помислих – какво по дяволите съм харесвала преди година в него! После си дадох сметка, че моето опелче може да е втора ръка, мъничко и с двигатл само 1,2, но е предизвикало в мен много по-голяма радост от някакво си надуто Ауди А4!
Взех да философствам май нещо като Моканина, а!?

 

Добре съм!

Гледам един филм. В субтитрите му пише: “Искаш ли да видиш заразен плъх?”

Аз чета: ”Искаш ли да видиш звезден прах?”

Май още ме държи!

Честита Нова 2008-ма на всички!

Посрещнете я с радост, изживейте я с любов, изпратете я с успехи !
Късметът и здравето да бъдат ваша сянка!

 

Чуденка с питанка накрая

Вие винаги ли помните всички рожденни и именни дни на приятелите си?

Е, аз пък имам невероятната способност да ги забравям! Имам една приятелка, която отдавна вече не живее в Русе. Бяхме най-близките приятелки и разбираемо всеки ден си бяхме заедно, докато си беше тук. Да, ама откакто замина нещо поразредихме разговорите… вече е доста по-трудно да споделяме всички онези работи, които преди до сред нощите нищехме и диплехме… Все още я чувствам като най-близкия си човек, изключая семейството, човек, който не ме е предавал никога…

Е да, ама вчера имаше имен ден, а аз съвсем изключих!

Сега дали е късно да й честитя, макар на патерица? Тя никога, ама абсолютно никога не забравя рожден ден… имен ден… годишнини и разни такива работенца. Аз пък обратното! И се чувствам неудобно… един вид - не държа толкова на нея, както тя на мен! Изкушавам се да й звънна… Ама… абе никак не обичам да се чувствам неудобно, но като съм такава забравана – ще ми се наложи!

Готово!!! Даже се уговорихме да се видим – ще се връща този месец!!!   То не било страшно бе! Дори не боляло!

 

Скандал в гората

Мразя да се карам с хората! Днес сутринта го направих! А лошото е, че беше подготвено и обмислено! От снощи ми се преобръща стомахчето от бяс и отрепетирах скандала до най-малките подробности и дори театралните жестове! Не че не си заслужаваше… Просто беше наложителен. Но как да реагираш след него?
Смятам се за директен човек – не ми допадат задкулисните игрички. Практиката на „право куме в очите” лично за мен е по-печеливша от „аз ще кажа това, тя ще реагира еди как си”… тинтири-минтири!
След размяната на неушеприятните реплики излязох навън, изпуших една цигарка… май две бяха…и адреналинът ми се върна в горе-долу нормалните граници. Това за мен – хайде добре! Ами отсрещната страна? Върнах се, а тя май ронеше сълзи! Стана ми ужасно гадно. Не можеше ли да не реагирам първосигнално. Нали сме уж мислещи и комуникиращи хора! Май не можеше, щом успях да преспя с беса си, че и ме държеше до сутринта!
До следобяда вече водехме професионални разговори и успях да изляза от ситуацията. Не ми липсват уж „личните” разговори – наистина предпочитам да си ги спестявам и за в бъдеще! Незнам… Нещо не е наред! Сигурно с мен…

 

Ден ден и за мен!

И аз пък си имам днес рожден ден! Христовата възраст… 33! Скорпион до дъното на костите си - не че вярвам особено, но някак си звучи добре това - СКОРПИОН - създава усещането за нещо мистериозно и опасно! Все още се чувствам добре с възрастта си - не съм започнала да си намалявам броя на годинките!
В събота празнувах с приятели на вилата. Купон до зори… с много музика и дори танци! Знам, че не било хубаво да празнуваш предварително, но какво толкова… нали не съм суеверна - пък и циганско сърце не трай да гледа турчин как бесней над бащино му огнище… че и аз… как да чакам до другата събота!!!
А днес получих един букет в офиса по куриер! :)Досега не бях получавала цветя по такъв начин Сигурно и затова ми е толкова радостно от факта!
Сега тръгваме с колежките по магазините да си търся подарък… Утре ще докладвам какво съм си харесала и какво съм си купила!
Ех… 33! Колко странно ми звучи това на Тишо за 29-те! Да кажа, че на 33 вече съм се научила по-добре да смятам, защото доскоро като наближеше рожденният ми ден вадех калкулатор да смятам на колко точно годинки ставам… сега вече не ми е нужен – моментално си ги знам! Дали като стана на 50 и кусур пак ще ми трябва?…
Абе отивам да празнувам и тази вечер.. като циганите по три дни…Нещо взе да ми харесва техния почин!

 

Помъдряваме бавно…

Не ми ли е малко късничко да помъдрявам!?

Вчера установих, че ми се е показало едно малко мъдренченце. Досега не съм имала такива зъби в устата си. Чувала бях естествено какви ли не легенди за това, как боляло, как не си бил можеш да си отвориш устата и всякакви ужасии-страхотии. Пък аз моето дори не съм разбрала кога, как и защо се е появило на бял свят. Възнамерявам да посетя зъболекаря си, за да порверя все пак състоянието на зъбчето, че знае ли човек… то тези мъдрости нали лесно се били разваляли.

Кой и защо е нарекъл тези зъби мъдреци!? Е ли възможно да помъдрявам чак сега!? А мъдрия човек умен ли е?! Какво е усещането да участваш в процеса помъдряване?!

Аз лично не се чувствам по никакъв начин по-различна от вчера… или миналата седмица… И в излизащите от рамките на нормалното мои представи за света, мъдрият човек е един такъв старец с дъъъъъъъъълга бяла брада – абе нещо като Настрадин Ходжа! Интересно би било да се направи един такъв колаж – Настрадин Ходжа – с един стърчащ от устата си зъб и чалма  

 

Работохолизъм – зло или още по-зло?

Наскоро ме обвиниха в работохолизъм.
Преди време обяснявах за работата и удоволствията, свързани с нея. Добре де, лошо нещо ли е работохолизма? Какво му е чак толкова страшното?
По този повод едно приятелче ми написа (отбелязвам – не каза, а написа в ICQ – показателно, вероятно): работохолизмът е болест или удолетворение, което замества липсващото от живота.
Ами ако емоцията в работата е по-силна, отколкото всички останали, които предлага ежедневието!? Означава ли това, че животът ми е толкова беден откъм емоции, или пък толкова обичам работата си, че пренебрегвам останалото!? Ако работохолизмът е болест, то аз страдам ли от нея, при условие, че в петък още наобяд ми изчезват всички симптоми, т.е изключвам се от всичко служебно (за справка – шефът)
За сетен път обяснявам: ОБИЧАМ РАБОТАТА СИ!
Не искам самозвани психоаналитици да се изживяват в псевдопрофесионалното си поприще, упреквайки ме в най-страшните грехове, само защото съм пропуснала за напазарувам и сготвя докато съм в командировка. Мамка му – вечерята в ресторант, особено ако съм с кола и не пия се свежда до около час – час и половина – какво да правя с останалите няколко часа, които би отнело приготвянето на храната, изпиването на аперитива и т.н.
Пък за командировката обещавам да пиша в най-скоро време… Имам интересна гледна точка, мисля…