Само за протокола

Нали бях обещала да докладвам за подаръка… та получи се страхотно… Бях си наумила нов чифт дънки и някакво спортно сако, ноооо…. какво се получи на практика!?
Невероятно палто от екокожа!!! МММММм…… Страхотно е! Обичам го това палто! Елегантно, без да е натрапчиво, стилно!!! Абе… избих рибата с него! Какво му трябва на човек - едно кожено пално и малко диамантчета… колко му е!
Пак съм най-щастливото същество на планетата, нищо, че от сутринта пия адоларин за русичката си малоумка! Хубаво било да си на 33, така да знаете!

 

Карам, карам колело по софийско равно поле!

Та такааа… Както се изрази кумецът - край на спокойствието по русенските улици! Вчера като го срещнах тъкмо отиваше да си купува каска и наколенки Ми така де - да е подготвен за близка среща от трети вид с мен, шофираща “Коки”
Но подред, че да няма ред: Миналата седмица в си взех едно друго “Коки” (опел корса) от автокъщата… Покарах я мъничко из града и извън него. Да ми е жива и здрава Танчето, че се жертва, така както си нямаше застраховка “Живот” и седна с мен в колата. За един ден навъртях 100-тина километра… отнесох неограничен брой тропоски от околните, но и аз не им оставах длъжна, де още същата вечер рискувах и се прибрах самичка с колата На другия ден вече ходих из града и извън него без придружител. Оказа се, че шофиранто било като карането на колело - не се забравя - малко ми трябваше да си го припомня!
Дойде понеделник… и най-накрая - след нечовешки мъки в чакане получих заветното обаждане да отида са си прибера моето си “Коки” от автокъщата!!! “Поп Андрей, с легендарния топ, каза Амин, захрачи и плю!” (незнам защо точно тази част от поемата “Септември” на Гео Милев съм запомнила, но я употребявам вместо “Амин”). Няма по-щастливо същество от мен на планетата!!! Днес вече я “обслужихме” (цитирам) - т.е сменихме маслото, филтъра, един шарнир и т.н. Пък какви думички знам беееее…
Сега ми остана да стана толкова добра в шофирането, че да не се притеснявам да карам и зимата!
Та такива ми ти емоции ме тресат тези дни. Когато съм в такива емоционални върхове не се сещам да ям… може пък да е добре, като се вземе предвид, че ще намаля ходенето пеш!
Иииии… пак забравих да снимам колцата…

 

Жените са създадени да бъдат обичани, а не разбирани

Имам гипсова плочка с такъв надпис в къщи. На първо четене ми изглеждаше логично. Да, но после като се позамислиш… Какво им е толкова трудното за разбиране на жените? Щото да ги обичаш изглежда най-лесното. А дали е така – кой ще ми каже
Какво кара една жена да изневерява? Най-често причината за това се крие в недоволство от партньора, нали? Ако тръгнем да описваме възможните причини за недоволство… списъкът може да се равнява по размер с библията: Той не ми обръща внимание; Той прекалено много внимание ми обръща… Не мога да понасям начинът, по който ме нарича с галени имена – мишленце, пиленце (аз лично избеснявам на обръщението “малка мишко”) и т.н. и т. н. (и опашкака ми се влачии…)
И какво се получава на практика?
Поводи за недоволство под път и над път… А всъщност идеята е една: Тя не го обича вече. Дразни се от всичко, което той прави.
Моята теория е, че щом нещата стигнат веднъж до този момент – бягай краченца да бягаме в обратнта посока! Е, аз понякога съм малко крайна в обобщенията, но примери колкото щеш. Щом нещата не се оправят под завивките и с един хубав разговор на масата с чаша в ръка – пиши го бегал!
А при мъжете?

 

Акъл - море, глава - шамандура!

Провокирана от Тишо и по-скоро от една негова коментаторка се замислих… В мъжките фантазии женските партита са свързани задължително с разговори за мъже! Е, факт, няма да си кривим душичките и ще си признаем, че и те присъстват „виртуално”, но пък не са винаги основната тема.
Животът е пълен с интересни работи за обсъждане. Е, всеки както си го направи, де. Зависи и от компанията, но от една определена възраст нататък започваш да си подбираш хората, с които да си прекараш спокойно и разпускащо времето, с които би ти било приятно да си разговаряш и дори да си попростееш… Аз, например не правя разлика дали ще разговарям с мъже или с жени-приятели.
А всъщност най-интересно е с децата! С тях никога не е скучно… Напоследък взе да ми се случва, когато попадна в компания на маса и останалите възрастни да ме водят с по няколко „обиколки”, да си приказвам с децата им. Невероятни са. И определено по-забавни от разговорите за лакове и гримове.
Много съм се чудила на определен тип жени. Прочели една-две книжки, от сорта на „Мъжът и жената интимно”, и смятат че IQ-то им хвръкнало до Еверест! Ей, оставете другите да ви преценяват! Както „Хубавият кон и под скъсания чул си личи”, така и акъла не можеш да си го скриеш. (пък умна съм, да му се не види - я виж какви поговорки зная )

 

Защо не се обличам в червено

Факт е, че червеното привлича погледа, нали!? Обаче не го обичам и това си е… Не е за да съм незабележима… не! В никакъв случай. Суетна съм, може би, и вниманието на околните ме радва. И все пак…
Никога не съм държала да ме забелязват само заради преобладаващия цвят на облеклото ми. Странно - сега се замислям, че не бих имала нищо против бельо в червено (ми нямам си пък)! Някой психоаналитик вероятно може да напише доста по темата - или пък съм някакъв съвсем характерен стереотип. Ха!
За друго ми беше думата. При първоначалното запознанство държа да спечеля аудиторията с други средства, а не точно с цвета на облеклото. Сигурно като компенсация за това съм блондинка :)  Имам разнообразен кръг от познати и приятели и съм си приказливо същество, но претендирам, че никой от тях не съм спечелила точно с цвета на облеклото си.
Може пък просто да не изглеждам добре в червено… Виж в тревисто-зелено или патешко-жълто (не в комбинация естествено) си се харесвам, въпреки, че също са ярки и атрактивни цветове.
Има ли връзка между предпочитаните цветве и светоусещането; и поведението; и самочувствието…

 

Една мисъл за финал

Наскоро прочетох една интересна мисъл на Мартина Навратилова и я свързах с последните си две публикации. Не ми се ще да продължавам темата, но това е за финал: За връзките и обвързването. Ако вземем за пример яйцата и бекона, то пилето има връзка, а прасето е обвързано!

 

Що е то връзка и има ли тя почва у нас?

Та във ВРЪЗКА с възникналия спор си мислех да пиша коментар, но нещо май доста дългички станаха…
Чудя се защо ангажимента се възприема като нещо лошо!? Добре – говорим за безперспективни връзки, т.е. ангажимента не е от онова естество, при което задължително следва годежен пръстен и прочие… Има и случаи при които сексът е за една вечер и повече няма да се повтори, но това означава ли, че ако се срещнем утре не следва да се усмихнем и поздравим най-малкото! Връзката поражда ангажименти… пък който си иска да ме убеждава, че сексът не е връзка!

Не съм ли съвременния Соломон, а?! Казват, че е бил толкова умен, защото е имал много жени да го съветват. Май съм съгласна…

 

Неангажиращите връзки

Какво значи неангажираща връзка? Тези двете думички не се ли самоизключват? (сега ако не бях толкова ядосана щях да се сетя какъв беше точно термина за такъв израз, ама не мога). Като няма да се ангажираш не създаваш връзка, нали така? Всяка връзка ли е ангажимент? А ангажиментите пораждат ли връзки? Откога навлезе този израз в речника ни? Има ли връзка с обезценката на моралните ценности?
Не, не, не! Не съм такава моралистка! Нищо човешко не ми е чуждо!!! И все пак този израз ме дразни! Значи…

 

5-те неща, които не знаете за мен

1. Обичам да заспивам на включен телевизор с тихичък говор… Вероятно навика ми идва от годините, когато заспивах с “Нощния хоризонт” по радиоточката.
2. Нямам маратонки и раничка. Когато минавам покрай витрина с обувки винаги се заглеждам в елегантните… Знам, че е за срамотите - но факт!
3. Ядосвам се, когато изпадна в ситуация “Какво по дяволите правя сега тук!?” и не мога да се измъкна. Напоследък все по-често взе да ми се случва. Да не би да ставам саможива!? (това и аз не го знаех за себе си).
4. Имам шофьорска книжка, но ме е страх да карам сама. А ужасно много ми се ще да преодолея страха си… Знам, че е в следствие на една близка среща от трети вид с оградата на съседите, но… Трябва да се науча да се качвам отново на коня, от който съм паднала!
5. Не обичам да съчинявам пожелания по повод празниците! Не вярвам на думите! Винаги ми свучи фалшиво…

 

Къде отиват неподарените подаръци за Коледа?

Чували ли сте за неполучени подаръци на Коледа?
На мен пък ми се случи… Грижливо избрах подарък на един специален човек! Много съм щастлива когато го правя… Обожавам да подарявам подаръци и да виждам пламъчето в очите на хората, когато ги видят и им харесат! А този беше много специален! Бях абсолютно убедена, че ще му хареса! И все пак не му го подарих!
Убедена съм, че моето разочарование е по-голямо от неговото… Просто той не знаеше колко ще е хубав подаръка… А може би и изобщо не е подозирал, че има приготвен подарък под елхата.
Къде отиват неподарените подаръци за Коледа?