Та относно играта с четирите филма и след поканата на Деничеро… Седях и мислех, и мислех, докато по едно време се усетих, че май само седя…

Първи филм: „Нощи в бял сатен”– бях още ученичка тогава, но някъде между основното и гимназията. Този филм ме „онеми”! Той, верно че си е почти ням – Факт! Но ме разтърси. Става въпрос за нюйоркски фотограф, снимащ фотосесия за клошарите в града и разглеждайки суровия материал попада на едно и също красиво лице на млада жена, облечена в дрипи. Не, няма да правя анотация на филма, съдържащ всичко май 2 или 3 диалога, но беше невероятен. Не съм го търсила специално в нета, вероятно е показателно това, че не искам да си развалям впечатлението от него, но все пак бих била благодарна ако някой го намери и се обади. Да, саундтрака към филма е небезизвестното парче на Moody Blues – Nights in white satin.
Виждате ли какво ставакогато веднъж вече ти е дефлорирана клавиатурата откъм романтика – няма спирка!
Втори филм: „Филаделфия”. Май бях писала преди време, но не ми се рови сега назад, та този филм го гледах на няма и 20 години в киносалон с тогавашно кандидат-гадже… В сублимния момент, когато защичничката на адвокатската кантора редеше заключителната си пледоария и героят на Том Ханкс (не помня името) се свличаше на пода под обстрела на думите: Еди-кой-си умира, ФАКТ, еди-кой-си е болен от СПИН, ФАКТ, еди-кой-си е озлобен, ФАКТ…” на мен така ми се дорева… Дишах дълбоко, през носа, безшумно и тъкмо овладях напиращите отвътре течни емоции и се започна едно бърсане на очила и очи, подсмърчане – младежът до мен! Е, хвана ме яд, че не се наревах и аз като хората. По същото това време работех в местен вестник и пусках безплатно анотациите на премиерите в русенските кина и съответно ги гледах всичките. Въпросният господин беше нещо като PR на кинефикацията… Та какво ли не прави човек от либоФ. Ама да уточня: тогава все още не бях блондинка, в противен случай може би щях да му вземам парички за рекламата. Знае ли човек!
Трети филм: „Сексът и градът”. Е няма такъв филм, просто! Четох и книгата, , но това е единият от двата случая, в които филмът е по-добър от нея. Другият такъв е „Дяволът носи Прада”. Сега ако някой вземе да ми скочи и каже, че това е някакъв феминистки сериал, да си гледа работата и „Робинята Изаура”. Наистина четири жени си говорят за мъже, но това не е така отвратително и за гледащите го представители на мъжкото съсловие. С редки изключения, които само повърждават правилото. И ако продължа разсъжденията си то това чудо „Феминизмът” задължително е сътворено от някой мъж! Не е възможно една жена сам-самичка да реши, че иска да ходи на работа, да гледа деца и едно временно с това да е перфктната домакиня, любовница… Мъж е виновен, и о задължително някой по-стиснат!
Четвърти филм: „Козият рог”. Време беше да сложа и един български. И естествено слагам най-добрия. Нищо, че е с 2-3 реплики, отново… Гледах и римейка – отвратителна грозна картинка! Жалко за Мария Нейкова, Катя Паскалева, Антон Горчев… Царство им небесно!
Бройката – само четири – не достига. Пропускам уважавани заглавия особено от българското кино: „Хълмът на боровинките”, всичките комедии на Тодор Колев – „Господин за един ден”, „Двойникът”, „Опасен чар”… От сериалчетата: „Д-р Хаус”, „CSI”, „Приятели”. Имаше и един български сериал „Дом за нашите деца” – и той ми липсва…

Сега следва да предам щафетата: Да сядат да мислят: Нийли, Неуловима, Дачи и Нед!