Е няма по-досадно нещо на земята от безсмисленото дърдорене, така обожавано напоследък от хората (поне някои около мен).
Пример: Пуснала съм си филм, забавен с остроумни диалози и тъкмо в този момент някой решава да ме занимава с проблема за плочките си в банята! Първоначално спрях филма и от уважение започнах да изслушвам. Да обаче, когато историята биваше потретвана (без прекъсване поне за рекламна пауза) не издържах и пуснах най-демонстративно филма да продължи. Последва телефонно обаждане до някаква приятелка, на която тирадата беше изпълнена отначало и повторена поне 5 пъти на бис! Тук демнстративно усилих звука на филма.
Тези дни ми се върти една мисъл в малоумката: абе това да не е някаква повсеместна зараза? Аз къде си мразя да говоря по телефон, но напоследък всички се изреждат да правят по 10-15 минутни нонсенс разговори, изсмукани от малкото пръстче на левия крак с моята скромна особа. Е, хубаво – говорим си безплатно, но времето ми е скъпо бе хора! Решавам да дам пример на първия персонаж (с плочките в банята) след подобен разговор и обяснявам усещанията си. А отговорът беше: Ами ще се научиш!
Ами не искам ПЪК! Няма да се науча. Сигурно и те няма да се научат! Е тогава?