18 април, 2008
Днес, примряла от глад, след като прочетох за тази вкусотия реших да се поразходя мъничко наоколо, че да не взема да се гътна от недохранване
Въоръжена със заветната чантичка, ухаеща прекрасно, че и с едно студено айрянченце излизам на улицата. Нещо ме загложди отвътре като видях сергиите с книжки точно срещу закусвалнята.
Признавам, не се бях замисляла досега за невероятното попадение с мястото на тези сергии. Лично аз се засилих и от пръв поглед нацелих “Майсторът и Маргарита”! Някъде бях чела или гледала някакво интервю (ама като не помня с кого беше), в което интервюираният казва, че ужасно завижда на хората, които още не са я чели, защото това удоволствие им предстои.
Та така… веднъж вече заситила първичния си „стомашен” глад започвам и книжката. Завиждайте ми, пък! ![]()
18 април, 2008 at 1:59 pm
Аз пък се уплаших, че си върнала манджата и си си взела книжката
Приятно четене! После ще споделиш дали е като филма.
18 април, 2008 at 2:01 pm
Ама аз и филма не съм гледала!
Май само съм яла досега!
18 април, 2008 at 3:04 pm
значи те чака двойно удоволствие
18 април, 2008 at 8:09 pm
хахахахаха … приятно четене, щото май скоро нема пак да дават филма
19 април, 2008 at 4:49 pm
оо, книжката е епоха.
а баничките са още по-дълга
блажени са несведущите, защото тяхно е удоволствието от новостта
21 април, 2008 at 1:37 pm
Как върви четенето? Нищо не споделяш
21 април, 2008 at 2:23 pm
Ох… сега седнах за малко пред компютъра, заминавам за Плевен, оттам за Стара Загора и нямам идея кога ще се върна! Дано да успея поне по пътя да попрочета малко, щото стоя само на втория лист!
21 април, 2008 at 2:53 pm
Голям Пътничеро си
22 април, 2008 at 12:03 pm
Хе-хе… Пътничеро - харесва ми!
22 април, 2008 at 1:59 pm