На Ивката блогчето

Обещаната фотосесия на Рико

Уф, пък значи, колко е трудно да стоя мирен, пък и защо не ми дават да шавам - даже когато подавам лапа, както си му е реда не ми я вземат - сигурно е някаква нова игра… Добре, че си знам урока и сядам, когато трябва.

Няма пък! Кокалът е мой! Не си го давам! Тая пък тука какво ме е заюркала върви там, стой тук… Аз ще си изям кокала, пък каквото ще да става!

Ааааааа… ама започва да ми омръзва! Май е много лошо да си куче. Искам да съм котка – например лъв!!! Ще вирна четирите си крака и ще рева, ето така: хррррррррр… аз съм лъв! Хм… Тая пак нещо се обърка.. Ама какво съм й виновен аз, че не била натиснала някакво си копче, когато било трябвало. Ох… трудно се плува в сярна киселина и се играе ватербол срещу отбора на крокодилите!

Днес, примряла от глад, след като прочетох за тази вкусотия реших да се поразходя мъничко наоколо, че да не взема да се гътна от недохранване Въоръжена със заветната чантичка, ухаеща прекрасно, че и с едно студено айрянченце излизам на улицата. Нещо ме загложди отвътре като видях сергиите с книжки точно срещу закусвалнята.
Признавам, не се бях замисляла досега за невероятното попадение с мястото на тези сергии. Лично аз се засилих и от пръв поглед нацелих “Майсторът и Маргарита”! Някъде бях чела или гледала някакво интервю (ама като не помня с кого беше), в което интервюираният казва, че ужасно завижда на хората, които още не са я чели, защото това удоволствие им предстои.
Та така… веднъж вече заситила първичния си „стомашен” глад започвам и книжката. Завиждайте ми, пък!

Обяснявам по телефона на една достолепна дама как да си разпъне прозореца на цял екран. Казвам да кликне два пъти на най-горната тъмносиня лента, но не става и не става! Трети път повтаряме упражнението… Накрая на мен ми писва и през зъбки, с треперещо гласче изкрещявам: “Удари два пъти с мишката по горното черчеве на прозореза даже и да се счупи!!!”

Амин! Поп Андрей с легендарния топ! Каза Амин, захрачи и плю! Стана!