Вие винаги ли помните всички рожденни и именни дни на приятелите си?

Е, аз пък имам невероятната способност да ги забравям! Имам една приятелка, която отдавна вече не живее в Русе. Бяхме най-близките приятелки и разбираемо всеки ден си бяхме заедно, докато си беше тук. Да, ама откакто замина нещо поразредихме разговорите… вече е доста по-трудно да споделяме всички онези работи, които преди до сред нощите нищехме и диплехме… Все още я чувствам като най-близкия си човек, изключая семейството, човек, който не ме е предавал никога…

Е да, ама вчера имаше имен ден, а аз съвсем изключих!

Сега дали е късно да й честитя, макар на патерица? Тя никога, ама абсолютно никога не забравя рожден ден… имен ден… годишнини и разни такива работенца. Аз пък обратното! И се чувствам неудобно… един вид – не държа толкова на нея, както тя на мен! Изкушавам се да й звънна… Ама… абе никак не обичам да се чувствам неудобно, но като съм такава забравана – ще ми се наложи! ;)

Готово!!! Даже се уговорихме да се видим – ще се връща този месец!!!   То не било страшно бе! Дори не боляло!