Мразя да се карам с хората! Днес сутринта го направих! А лошото е, че беше подготвено и обмислено! От снощи ми се преобръща стомахчето от бяс и отрепетирах скандала до най-малките подробности и дори театралните жестове! Не че не си заслужаваше… Просто беше наложителен. Но как да реагираш след него?
Смятам се за директен човек – не ми допадат задкулисните игрички. Практиката на „право куме в очите” лично за мен е по-печеливша от „аз ще кажа това, тя ще реагира еди как си”… тинтири-минтири!
След размяната на неушеприятните реплики излязох навън, изпуших една цигарка… май две бяха…и адреналинът ми се върна в горе-долу нормалните граници. Това за мен – хайде добре! Ами отсрещната страна? Върнах се, а тя май ронеше сълзи! Стана ми ужасно гадно. Не можеше ли да не реагирам първосигнално. Нали сме уж мислещи и комуникиращи хора! Май не можеше, щом успях да преспя с беса си, че и ме държеше до сутринта!
До следобяда вече водехме професионални разговори и успях да изляза от ситуацията. Не ми липсват уж „личните” разговори – наистина предпочитам да си ги спестявам и за в бъдеще! Незнам… Нещо не е наред! Сигурно с мен…