Нали така казват?

Разказвали са ми за двойки, които след раздяла, или дори ужасен развод, преоткриват с нова сила чувствата си, или по-скоро плътските радости (иииииии… като Дадо Поп се изказах). Не вярвам да има някой, който след дълга връзка и раздяла, да не си е фантазирал за нощ с бившия/бившата в леглото… или на фотьойла… или на автоматичната пералня ;) Някои не остават само с фантазиите си, а ги преживяват. Необходимото и достатъчно условие е желание и от двете страни. А такова обикновено не липсва.

Минава време… хората се променят… понякога лошите спомени се забравят, а понякога разбираме, че точно те могат да се превърнат в допълнителен стимул за фантазията…

Замислих се за това и изведнъж ми просветна къде е разковничето. Ами да - всичко е до обвързването! Когато сте били заедно сте били обвързани, нали? Това е било задължение, нали? А когато се превърне в забранен плод? - тогава какво?

Естествено такива връзки не продължават дълго. Те по дифолт са кратки, бурни и… без аплодисменти! :) Зрелите хора умеят да ги различават от истинските.

Незнам… Грешно ли е това? Струва ли си? Не е ли излишно емоционално претоварване без някакъв смисъл в бъдещето? Малко напомня на връзка със семеен партньор - едно временно ти е и хубаво и едно такова спокойничко, като че всичко е само наужким…