Та такааа… Както се изрази кумецът - край на спокойствието по русенските улици! Вчера като го срещнах тъкмо отиваше да си купува каска и наколенки ;) Ми така де - да е подготвен за близка среща от трети вид с мен, шофираща “Коки” :-D
Но подред, че да няма ред: Миналата седмица в си взех едно друго “Коки” (опел корса) от автокъщата… Покарах я мъничко из града и извън него. Да ми е жива и здрава Танчето, че се жертва, така както си нямаше застраховка “Живот” и седна с мен в колата. За един ден навъртях 100-тина километра… отнесох неограничен брой тропоски от околните, но и аз не им оставах длъжна, де ;) още същата вечер рискувах и се прибрах самичка с колата :) На другия ден вече ходих из града и извън него без придружител. Оказа се, че шофиранто било като карането на колело - не се забравя - малко ми трябваше да си го припомня!
Дойде понеделник… и най-накрая - след нечовешки мъки в чакане получих заветното обаждане да отида са си прибера моето си “Коки” от автокъщата!!! “Поп Андрей, с легендарния топ, каза Амин, захрачи и плю!” (незнам защо точно тази част от поемата “Септември” на Гео Милев съм запомнила, но я употребявам вместо “Амин”). Няма по-щастливо същество от мен на планетата!!! Днес вече я “обслужихме” (цитирам) - т.е сменихме маслото, филтъра, един шарнир и т.н. Пък какви думички знам беееее… ;)
Сега ми остана да стана толкова добра в шофирането, че да не се притеснявам да карам и зимата!
Та такива ми ти емоции ме тресат тези дни. Когато съм в такива емоционални върхове не се сещам да ям… може пък да е добре, като се вземе предвид, че ще намаля ходенето пеш!
Иииии… пак забравих да снимам колцата… :(