8 август, 2007
Имам гипсова плочка с такъв надпис в къщи. На първо четене ми изглеждаше логично. Да, но после като се позамислиш… Какво им е толкова трудното за разбиране на жените? Щото да ги обичаш изглежда най-лесното. А дали е така – кой ще ми каже 
Какво кара една жена да изневерява? Най-често причината за това се крие в недоволство от партньора, нали? Ако тръгнем да описваме възможните причини за недоволство… списъкът може да се равнява по размер с библията: Той не ми обръща внимание; Той прекалено много внимание ми обръща… Не мога да понасям начинът, по който ме нарича с галени имена – мишленце, пиленце (аз лично избеснявам на обръщението “малка мишко”) и т.н. и т. н. (и опашкака ми се влачии…)
И какво се получава на практика?
Поводи за недоволство под път и над път… А всъщност идеята е една: Тя не го обича вече. Дразни се от всичко, което той прави.
Моята теория е, че щом нещата стигнат веднъж до този момент – бягай краченца да бягаме в обратнта посока! Е, аз понякога съм малко крайна в обобщенията, но примери колкото щеш. Щом нещата не се оправят под завивките и с един хубав разговор на масата с чаша в ръка – пиши го бегал!
А при мъжете?
8 август, 2007 at 9:35 am
Не ги разбирам тези неща.
Но аз си имам мнение , че хората не е редно да се делят по пола а по това какво си видял от тях.
Характера е нещото. А то е присъщото на всеки и същевременно различно при всеки , макар могат да се обобщят някой групи .
Мисля , че времето за делене мъж/жена е отминало , а сега всеки доказва себе си не пола си.
8 август, 2007 at 11:54 am
Вярно е, че полът не е определящ за много неща в съвремието… но в отношенията между двата пола, вЕрвай на кака си Ивка, не е така!
Жените и мъжете по различен начин гледат на връзките и на семейството въобще! Но знаеш ли, че по моето най-скромно мнение, като че ли мъжете изневеряват по-рядко!?
8 август, 2007 at 1:29 pm
Обясни за опашката
8 август, 2007 at 3:55 pm
това е един постинг на Енея. Оттам ми хареса лафчето за опашката:
http://eneya.wordpress.com/2007/03/21/crocodile/
9 август, 2007 at 7:21 am
“Не мога да понасям начинът, по който ме нарича с галени имена – мишленце, пиленце…”
Това ме подсеща за един анекдот - когато съпрузите са млади и влюбени, се наричат един друг “агънце, пиленце, патенце…”. Проблемът е, че с времето изброените животни започват да порастват
9 август, 2007 at 3:44 pm
Съгласна съм със slideworld, че деленето на мъже vs жени е отживелица и понякога повече пречи от колкото да помага. Даже много често се насажда омраза, антипатия, неприязън по този начин, противоположният пол е враг и т.н.
За мен важно е разбирателството на първо място. Не мога да обичам някого, с когото не се разбираме. Независимо мъж или жена.
А това, че с някого не се разбираш, не е защото е мъж или жена, просто сте различно устроени, различен характер, различен светоглед и т.н.
9 август, 2007 at 4:42 pm
@ waterfairy
А не ти ли се е случвало в един момент да се разбираш с някого, но в последствие отношенията ви да се променят! Независимо дали става въпрос за мъж или за жена! Като цяло не съм съгласна, че мъжете и жените реагират по един и същ начин в дадена обстановка и ситуация. С тази си теза не казвам, че едните са по-лоши от другите… Просто са различни и в това им е чара!
10 август, 2007 at 8:41 am
Разбирателството, както и любовта не са константни величини - могат да се променят с времето.
Що се отнася до характеристиките “Жените са …”, “Мъжете са …” просто не ми харесва това, че се обобщава и то често с негативни квалификации. По моите скромни наблюдения, случва се мъже да имат качества присъщи на жените, а жените - обратното. Което също не казвам, че е лошо. Днес светът е много по-шарен от колкото преди.
13 август, 2007 at 2:25 pm
А за какво всъщност е създадена жената? Тц не става така то.
14 август, 2007 at 5:44 pm
Ако мога да сравня най - общо мъжете и жените са като кучето и котката , за мен.
17 август, 2007 at 6:04 pm
Всичко по-горе затвърждава факта, че жените не знаете какво искате
Навика ви да живеете повече в мислите си не скапва само любовта. Не дай си боже да получите късно просветление! Тогава си казвате “бягай краченца да бягаме в обратнта посока” 
Е желая ви успех! (изхвърлете обувките с високи токчета)
Приберете си и децата, дори без да обичате, ние не сме виновни за всичко!!! :-Р
22 август, 2007 at 10:27 am
Проблемът с краченцата е ясен той. Като дойде момента да си направиш равносметка и резултатът не е приемлив - палиш подметките и това е.
Въпросът е има ли някъде някой, с когото изобщо няма да стигнеш до тоя момент да си правиш равносметки и други такива сходни… За съжаление май няма…
22 август, 2007 at 4:00 pm
Хей, Бебето Томас!
Не е вярно това, което пишеш! Питай кака си Ивка и ще разбереш! Продължавай да си все така взискателен и ще видиш, че и на твоята улица ще изгрее слънце… Или поне аз ще си направя пластична операция (знаеш каква) 
и ще си те вземна 