Аз харесвам София!

Кой каквото ще да ми говори по този повод! Не с онзи детски възторг от ескалаторите на Централна гара! Не с телешкия възторг на провинциалистката домъкнала тежкия картонен куфар и чакаща някой да я сложи на диванчето да си почине малко (НЛО, ако си спомняте).
Харесвам енергията бликаща отвсякъде в този град! Забързаните хора… Галопиращия живот… Целеустремеността на всичко. Новаторския дух…
Всеки път като дойда до София я намирам променена. Все нещо различно ми грабва вниманието.
Но поред на номерата… И този път бях в командировка. Обичам да пътувам така – без багаж. За малко… е, обичам и за много, но не в командировка! :) Сравнението с родния Русе се налага самичко. Не, че Русе е малък град, в който всички се познават, но някак аннимността на София се набива в очи. Забързаните, бродещи по улиците й хора не се оглеждат както в Русе! Някак си няма опасност от отсрещния ъгъл да изскочи бившата ти класна и да те пита на колко години стана и колко деца вече имаш ;)
Резонно и нормално е хората от провинцията да оплюват софиянци и да обясняват колко са нафукани и наперени, и как виждаш ли са страшно нелюбезни. Ами не е вярно пък!!! Аз такъв човек не срещнах в София. Като се започне от клиентите, при които бях, та се стигне до сервитьорката в кафето. Може би заразявах околните с приповдигнатото насроение и позитивизма си, но е факт, че никой не ми се намръщи, нищо не подразни иначе изострените ми в тази насока сетива!
Другото, което ми хареса – ами в София са най-евтините таксита. За двойно по-кратко разстояние аз в Русе плащам четворно по-скъпо, и това на нормалните фирмени таксита! Не е честно пък!!!
И въпреки всичко… Не бих дошла да живея в София… поне засега. Спокойно софиянци – няма да съм поредната статистическа емигрантска единица, заела поредното работно място, полагащо се по изконно право на кореняка софиянец! ;) Нямам тренинга и нагласата за цялата тази енергия. Аз съм уред, работещ при 220 волта напрежение и ако без настройка се включа при 360 – направо ще ми изгърми мотора. Осъзнавам, че е невероятно предизвикателство всеки един ден да се преборваш с трафика до работното си място и обратно, да следваш ритъма на това забързано ежедневие…
Странно… докато борих въпросния трафик, понеже бях в ролята на турист, не се дразних чак толкова. По едно време дори се разсмях сама на себе си (не че направи впечатление на някой де) защото си представях уличките от Синята зона като декор от старите български детски игрални филми… Войната на таралежите, Куче в чекмедже… И си мислех… Онези деца, вече порастнали хора, са изгубили тази магия… или никога не са я усещали… да живееш на такова място… с толкова много хора… Същото като балканджията, живеещ в дебрите на планината – той е толкова привикнал с красотата наоколо, че е престанал да й се радва!
Май дългичко се получи… ами следващи път като отида пак до София ще коментирам от друг ъгъл… Засега съм изморена от пътуването, но и доволна… Презаредена… Хайде – до следващия път в „Матрицата”!