Това „Хамериканците” са странна нация… От известно време насам ми прави впечатление, че страшно се превъзнасят по драмата. Ама във всичките й форми. Може би има нещо общо с масовата „Култура”, заливаща ни от всякъде.
То няма нищо лошо в това човек от време на време да си поплаче на някоя драматична история…
Но ако си припомним всички онези „Пътеводни светлини”, разливащи се в „Дързост и срамота” „Докато свят светува”… Та логично е да се сети човек в кой точно пазарен сегмент се целят производителите на сълзливите истории тип „Тя въздъхнала, пък той припаднал”.
И какъв е извода: Колкото повече домакини, гладещи по цял ден с най-лесно пълнещата се с вода ютия – толкова по-нискокалорична духовна храна за народа!
Еееееееех. Ако повечко хора обличаха дрехи, ненуждаещи се от гладене, може би и повече книги щяха да се четат и домакините щяха да са по- в час с реалния живот, а не да оплакват „Горката Кармелита, която е бременна, ама всъщност май че не е!”

И всичко това само защото трябваше да изгладя най-трудногладещата се риза на света… тц-тц-тц! ;)