10 май, 2007
Соня ме наведе на едни размишления… Реализмът би трябвало да е нещо хубаво, нали? Защо тогава да не сме щастливи, когато точно той е ръководещия фактор в битието ни? Не си го харесваме, така ли?
Ами, че това си е нашия живот! Ако си разсъждавам от моята камбанарийка – животът си е мой и аз си го живея както си искам! Ако не бярвам в по-доброто бъдеще, естествено, че не бих си го харесвала! А какво е всъщност вярата в по-доброто бъдеще? Това не се ли нарича „оптимизъм”!? Пак не се сещам кой го беше казал и това, но „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Тоест – колкото по-силно вярваш в доброто – толкова по-голям човек си! Логично, като докадателство на теорема! 
Ако сам не вярваш в собствените си сили да промениш света – тогава кой би ти повярвал? Хайде, нека да не е чак света – нека да е способността да си изживееш живота както ти би искал и винаги да имаш една светлинка, която да те води все по-нагоре и по-нагоре.
Тогава и предизвикателствата по пътя ти ще преодоляваш по-леко… и на успехите ще умееш да се радваш, защото са плод на твоите мечти и твоя труд!!!
Неееее… не говоря за труд от сорта на цял ден прав пред струга! Вярата в живота, бъдешето и доброто също изисква труд и понякога жертви, нали?
10 май, 2007 at 3:20 pm
Ивке,
Виждам продължаваш да газиш в тези много мътни води…само гледай да не се удавиш в тях! Още повече си речно чедо
Съвет (чисто приятелски): Първо се опитай да разграничиш понятията “оптимизъм” и “вяра в живота и доброто”, защото тези понятия не са тъждествени! Вярата наистина прави чудеса с този, който я носи в себе си, но човек би могъл да бъде 100% реалист и да носи тази вяра в себе си (както, впрочем, се опитвам да правя и аз). Тук наистина сентенцията на Соня е точна. А май ти самата беше споменала, че в работата си реалист-е, човек е или едното, или другото, тази бивалентност не е градивна! Ти си си ти, където и да си! Иначе рискуваш да се изгубиш в… самата себе си!
11 май, 2007 at 8:47 am
Киро,
Според мен оптимизмът е начин на живот! Това е, когато сутрин се събудиш с усмивка и си кажеш: “Днес ще е един прекрасен ден!” Няма нищо общо с реалната преценка на дадена ситуация и вземането на решения по отношение на работа, например. Хайде тогава обясни ми като на 4-годишна разликата между “Оптимизъм” и “Вяра в по-доброто бъдеще”?
А дали тук е най-подхоящото място за спор по темата? Ако ти се продължава спора - ICQ-то ми е в инфото!
11 май, 2007 at 1:52 pm
И аз точно това си мислех - разликата между “вярата в хубавия днешен ден” и “оптимизма” е малка, но я има. Мисля, че е по-добре да поправя предното си изказване: исках да кажа, че не одобрявам слепия оптимизъм или песимизъм. Вярата в себе си, в хубавия живот и т.н. е прекрасно нещо, дотолкова, доколкото не те заслепява да виждаш истината
11 май, 2007 at 1:56 pm
Радвам се, че постигаме все по-голям консенсус!
Ако още от сутринта вярваш, че днешния ден ще е хубав, то това означава, че вярваш и в утрешния, нали?
11 май, 2007 at 2:01 pm
Това се подразбира
14 май, 2007 at 8:42 am
Голяма полемика сте завихрили тук и сте задълбали в тълкуване на понятия… Вместо да ги тълкуваме, по-добре да ги имаме в себе си…
Моето мнение е, че е 100% възможно човек да бъде и реалист и вярващ и оптимист. А оптимизмът, Кире, го разглеждам като следствие от вярата
18 май, 2007 at 4:35 pm
Хей, май наистина сме предизвикали полемика…
Знаеш ли, вече съм се уморил да се правя на философ и да тълкувам и изследвам всяка думичка! Ако така си ме разбрала, съжалявам! Идеята ми бе следната- гледаш “живота, бъдещето и доброто” право в очите, имаш конкретна визия за тях и, ако си щастливец-вярата, че нещата ще се получат както ти искаш! Толкова е просто! А оптимизмът като самоцел ми се струва доста…безЦЕЛНО качество.
А бе явно със Соня “яздим една и съща вълна” по въпроса.;)- Идеята е вярата ти да е силна и концентрирана, следствието от това е оптимистичната нагласа, която си създаваш по конкретния въпрос, мммм пак стана отвлечено…
Хайде хубав уикенд на всички!
P.S. С удоволстие Ивке, но цяла седмица бях в командировка, а и честно казано предпочитам да си запазя правото за нещо по-интересно и вълнуващо!
22 май, 2007 at 1:48 pm
А, и Кире… пропуснатите възможности са си пропуснати за винаги