3 май, 2007
Четейки си коментарите на една по-стара публикация в главата ми нахлуха серия от въпроси : Всъщност оптимизмът положително качество ли е? А аз наистина ли съм такъв оптимист, за какъвто се мисля? И толкова ли малко оптимисти са останали (поне да се мислят за такива), че да ни обявяват за изчезващ вид!? и ред други такива…
Много би ми се искало повече хора да са с такава положителна нагласа за нещата от живота. Странно – сега си мисля, че за ежедневните битовизми не проявявам чак толкова от това си качество… По отношение например на работата си проявявам абсолютен реализъм! Някак си насичам проблема на части и разрешавам по-малките проблемчета едно по едно… Пак уморих няколко циганки, дето ме хвалят – май така излезе! 
А ти оптимист ли си?
3 май, 2007 at 4:20 pm
“…И след цял ден ходене по мъките и неволите на хорските съдби, той най-накрая се добра до офиса, седна уморен зад монитора и се потопи в блога на Ивката и нейния пост с реторичен въпрос отзад…”
Това оптимистично ли прозвуча?!?
Не случайно го написах това за Оптимизмът и Изчезващият вид-огледай се,ей така, вървейки по улицата, сред колеги, сред познати и ми кажи: колко от тях би могла да наречеш оптимисти? Убеден съм процентът не би бил голям. Защо е така? Е, това вече е труден въпрос, най-лесно би могло да се каже заради супер изкривената държава в която живеем и супер счупените хора, в каквито тя превръща своите поданици, и в това би имало логика. Аз знам само едно-в детските години всички бяхме оптимисти, в тийнейджърските-много глави паднаха в боя заради любовни, алкохолни, наркотични, диетични и т.н.депресии. В студентските усетихме големия…на живота, просто защото в един момент останахме сами… А сега-е само най-силните духом оцеляха и запазиха оптимизма в себе си, аз май вече не съм между тях, обаче много се кефя на истински хора, за които думите ВЯРА и НАДЕЖДА не означават само женски имена. Предполагам разбираш. Те просто са необходими. Така че върви смело по тоя път!!!
3 май, 2007 at 5:01 pm
Киро, не е така!!! Този начин просто е по-лесен - предаваш се и си казваш “Ами така е навсякъде и нищо не мога да направя по въпроса, такава ни е държавата, и политиците, и дърветата са ни такива, че ни пречат да видим гората.” (сори повтарям се с друг мой коментар). А пробвал ли си да откриваш първо хубавото, а едва след това да дириш кусурите било то в ситуация или в човек!? Мисля, че това е първата стъпка… И още нещо се сещам - мразя разните му книжки за самоусъвършенстване, автотренинг и т.н. Чудя се каква е последователността - първо изпадаш в депресия и тогава започваш да ги четеш, или обратното? Всеки изпада в черни дупки, но аз си имам отработено спасение “Малкият принц” - я пробвай да я прочетеш сега, така както си ядосан?! А, да… за особено тежки форми пък има едно универсално лечение: “Пилешка супа за душата” - продават я на порции от около 100-тина листа
4 май, 2007 at 3:02 pm
АЗ СЪМ ОПТИМИСТ!!!
И сега някои ще си кажат: “абе тая к’ва е тука, че такива лозунги мята, какво е видяла от живота, че още се осмелява да бъде оптимист?”. Видяла съм доста от трудната му страна. И именно оптимизмът ми помогна да оцелея, да простя, че на това отгоре и да запазя умението си да обичам и да бъда щастлива
За тези, които имат проблем с оптимизма - ами, хора, като първа стъпка започнете да се усмихвате по-често и опитайте да се радвате на малките неща
7 май, 2007 at 7:51 am
хА СЕГА ПОЗНАЙ КОЙ Е ОПТИМИСТ! Ти мислиш, че не си?! Я стига! До вчера се смяташе за една “непоправима такава” а днес си направо полудяла! Направо не знам каква мания те е изяла!
Слушай! Ако мислиш, че не си оптимистка, по добре си вземи една почивка и се натовари в автобуса за Силистра! Няма да сбъркаш! Вярвай ми!
7 май, 2007 at 11:04 am
Ивката, не си ме разбрала, миличка. Не казвам, че не съм оптимист - напротив… Подтиквам хората да започнат да гледат малко по-оптимистично на живота! И нещо вероятно се сбъркала като си ме търсила в скайп… не получавам нищо от теб - защо не пробваш с ICQ? - майка ти може да ти покаже… Вярвам, че и самичка би се справила - номерът ми е в инфото горе в дясно!
10 май, 2007 at 12:16 pm
Оптимизмът е също толкова измамен, колкото и песимизмът…И ако реализмът не те кара да се чувстващ щастлив, то причината не е в него, а някъде другаде…
10 май, 2007 at 12:27 pm
Мъдро казано, Соня! Но хайде тогава да кажем какво е щастие, а?
11 май, 2007 at 1:53 pm
Щастието е удовлетвореността от собствения си живот и от самия себе си
поне според мен….
11 май, 2007 at 1:57 pm
А също така щастието е и в спокойното очакване на утрешния ден, нали?
11 май, 2007 at 2:02 pm
За мен спокойствието винаги означава щастие, но не за всички е така..