21 април, 2007
Това на човека не може да му се угоди… Преди известно време се жалвах, че било уморително по масите… а тази седмица съм вече на ръба на силите си от работа.
Ходи ми се вече някъде в командировка. Примерно до Бургас… И Търново не бих отказала, въпреки че там много-много не разбират от климатици (това специално за Капитан Падналими) хи-хи-хи. Пък може и просто на разходка – това би било още по-добро…
Иначе добре, че се раззелени… Тази седмица ходих на едно страхотно място… Долу под х.Приста на брега на Дунава… Хареса ми местенцето, особено по залез. И ресторантчето си го бива… и рибката е вкусна и сервитьорката беше любезна, без да прекалява. И имаше от всички отенъци на зеленото! :) Изобщо май ще ми стане любимо място.
Ей, да не ме е хванала полетната умора!? Отивам да си взема малко зеленчуци за салатка… не за салатка де – за здраве… и дезинфектант… по-добре на алкохолна основа! Заслужава си да форматирам диска след такава една седмица, нали?
22 април, 2007 at 3:34 pm
ei lel4e! po-poleka s alkohola, 4e da ne napi6e6 ne6to koeto ne trqbva!!!:-))Da si kaja 4estno i men ne6to me e hvanala proletnata umora. уфффффффффф… Така мразя някой да ми стои на главата докато пиша свои неща. уффффффф… Не съм в най - добрата си форма за да ти напиша 100 000 редов коментар. Достатъчно ли е толкова? А тук не ти ли се идва на командировка???
23 април, 2007 at 4:33 pm
Ей, Ивке, пълниш ми душата…и корема с тези постчета за салтки, рибки, дезинфектанти /то иначе салатата на вятъра отива/, еххх…
А иначе седмицата беше брутална, особено съботата ходих като зонбиран цял ден, явно наистина и на мен ми е дошло в повечко. И да, прекрасно е да ходиш на командировка! Просто за да смениш филма и да погледаш нещо по-различно, нали?!?
А като каза за брега на Дунава…направо си го представих. Не съм бил там от дете, имам супер спомени, нищо,че точно тогава всички се оплакваха от въздуха и мръсната вода. Сега като се замисля това трябва да се поправи! Задължително! Я разкажи още мъничко, моля!!!
23 април, 2007 at 5:35 pm
Ех, че хубаво казваш “моля”
Ами то… как да разказвам… То трябва да се види, ама задължително! Аааа! И как така ти се пълни коремчето само от приказките? Аз например още сега, като си представям разкошния амур, който ядох на онова хубавото местенце пак си усещам стомахчето празно! 
И хайде - дано тази седмица да е по-спокойна, въпреки, че като си гледам графика от днес си е жив ужасТ!