Незнам как е при другите, но при мен мотивацията за работа, пък и не само за нея по принцип е положителната оценка. Стимулът е движеща сила за пораждане на желания за свършване на каквото и да било. Да, харесвам си работата, защото тук можеш да видиш реалните последствия от качествения си труд. Отношенията с ръководството също са на този принцип. Ако клиентът е усвоил уменията да си върши работата, това значи, че аз съм си свършила моята. Как го постигам? – ами старая се да мотивирам хората да научават новите неща, за които аз им обяснявам. Верно е, че с течение на врмето усвоих различни подходи, при различните видове и категории клиенти, но основният ми принцип е бил „положителната оценка”.

Понякога си мисля дали светът не би бил едно по-добро място за живеене, ако повече хора чуват похвали за себе си? Суетност ли е да искаш да чуваш положителни оценки за труда си? Ако усвоиш изцяло професията си, дали би имал нужда от стимул за да продължаваш да я вършиш?

Разни такива въпросчета ми се въртят из главата тази сутрин…