Хайде да си преброим приятелите. Да се върнем в детството. Тогава бяха приятелчета от квартала, съученици… С колко от тях се срещаме и се поздравяваме? От двайсетина деца на детската площадка, вероятно са останали около пет или шест, с които като се срещнем ни обхваща онова радостно чувство и ни идва да си хвърлим шапките във въздуха. Май 5-6 са много…

След това приятелите от шантавия пубертет. Събиранията по пейки в парка с китарите, първите цигарки, първата любов, първите „истински” приятели, с които си споделяш тайните… Хайде да се преброим. Мммммммм дааааааа… На кой от тях сега би разказал страховете и мечтите си?

Добре… стигаме до училище. Какво представляват събиранията около Великден, когато кой от къде, се завръща в родния град и простата сметка е 10-тина души, а вечерта се превръща в парад на коли, модни парцалки, бебешки колички и кариери.

Истинските приятели от съзнателния живот… Не са чак толкова много, но ГОСПОД ЗДРАВЕ ДА ИМ ДАВА. Обичам си ги. Мога да разчитам на тях. Както и те на мен! Може и да не се срещаме твърде често… Можеи да пропусна да честитя някой рожден ден. Не ми се сърдят. Знаят, че и без това не обичам празните приказки и пожеланията за нарочни поводи  И въпреки това са истинските.

„За приятелите наши нека вдигнем тежки чаши и отпием глътка вино… „