Препрочетох си постинга за 5-те неща, които не знаете за мен и ми хрумна нещо… Всъщност аз доста се страхувам да разкривам себе си. Опитвам се да анализирам ситуацията. Кой точно страх ме възпира? Дали е въпрос на възпитание, или на гледна точка, или на минали преживявания?
Мисля, че не мога да се оплача, да съм страдала вследствие на някакви откровения в миналото…
По-скоро мисля, че се притеснявам да не натоварвам околните с нещо, което вълнува в даден момент мен, а за останалите би било безинтересно. Не съм от жените, които ще засипят пантньора с биографични подробности. По-скоро бих ги споделила при подходяща тема за разговор.
Може пък да е в следствие на неосъзнат комплекс. Спомням си навремето татко (лека му пръст) беше невероятно интересен събеседник. Можеше да държи интереса на компанията с часове. Поне на мен никога не ми омръзваше да го слушам, а и явно приятелите му мислеха така.
Наскоро един мой близък ми каза, че съм се била държала студено. А според близките ми приятели съм много повече емоционален човек. Е, явно не си е наравил труда да ме опознае. Или може би аз не го допуснах до себе си…
В какъв етап на познанството си позволяваш да разкриеш по-скритите кътчета на душата си?
А дали си струва да отваряш вратата и да си покажеш всичките онези скелети в гардероба си?